Определение № 8926 от 17.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7031/2024 г.

Производството е по реда 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от П. Т. З.. С жалбата, с която е сезиран Върховния административен съд /ВАС/ с вх.№ 16329/25.04.2024г. П. З. е обжалвал Определение № 4204/19.04.2024г., постановено по адм. д.№ 2407/24г. от Административния съд София-град /АССГ/. Твърди неправилност на определението и иска отмяната му и продължаване на съдопроизводствените действия. В същата частна жалба З. е поискал на основание чл.248 ГПК и допълване на същото определение чрез присъждане на сторените разноски по адм. д.№ 3708/2024г. на ВАС. Във връзка с направеното в частната жалба искане по чл.248 ГПК АССГ се е произнесъл с Определение № 4875/13.05.2024г., с което е изменил Определение № 4204/19.04.2024г., постановено по адм.д.№ 2407/24г. на АССГ в частта за разноските, като е осъдил всеки един от ответниците – Върховния административен съд /ВАС/ и Народното събрание на РБългария да заплатят на П. З. по 15,80 лева, представляващи разноски по делото. С молба от 16.05.24г. П. З. е поискал допълване на Определение № 4875/13.05.24г. на АССГ чрез присъждане на сторените разноски от 500 лева за адвокатско възнаграждение в производството по ад.д.№ 3708/24 на ВАС, за което били дадени изрични указания с Определение № 4854/17.04.24г. на ВАС по същото дело. С Определение № 7974/07.06.2024г. по адм. д.№ 2407/24г. АССГ е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК за изменение на Определение № 4875/13.05.24г. на АССГ. С молба от 19.06.24г. З. иска допълване на Определение № 7974/07.06.24г. чрез присъждане на сторените разноски през ВАС в размер на 500 лева. С Разпореждане № 11235/09.07.24г. на АССГ по адм. д.№ 2407/24г., съдът възприема подаденото искане за изменение на Определение № 4875/13.05.24г. като жалба срещу същото и е разпоредил изпращането й на ВАС по компетентност. Тоест, от горепосочената хронология следва, че по молбата по чл.248 ГПК съдържаща се в частната жалба, по която е образувано настоящото производство пред ВАС, е налице произнасяне по съществото й от компетентния съд. Неоснователно АССГ е администрирал на ВАС подаденото искане за изменение на Определение № 4875/13.05.24г. като жалба срещу същото, тъй като АССГ вече се е произнесъл по това искане с Определение № 7974/07.06.24 година. Дори да се приеме, че АССГ е допуснал техническа грешка при изписване на номера на определението, а е имал предвид подаденото искане за изменение на Определение № 7974/07.06.24г., то и това искане с оглед съдържанието му не може да се възприеме като частна жалба срещу него. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че следва да се произнесе по частната жалба срещу Определение № 4204/19.04.2024г., постановено от АССГ по адм. д.№ 2407/24 година, досежно неговата правилност. АССГ е оставил без разглеждане искането на З. по реда на чл.250 АПК за осъждане на ВАС и НС на РБългария да премахнат безусловно името му от публикуваното на интернет страницата на ВАС в решение № 11214/16.11.2023г., постановено по адм.д.№ 1245/21г. и съответно на хартиеното и електронното издание на ДВ,бр.107 от 29.12.2023г. Съображенията на съда за този резултат са, че към датата на определението на интернет страницата на ВАС и на интернет страницата на ДВ, не са видими трите имена на ищеца, а са заменени от инициали, тоест личните данни са заличени. Въз основа на установеното, съдът е приел, че З. няма интерес от разглеждане на искането по същество. В частната жалба З. възразява, че все още не са заличени личните му данни в печатното издание на ДВ, бр.107/2023 година, което обосновава интереса му от разглеждане на искането по същество. Ответникът по частната жалба – Върховният административен съд не изразява становище по нея. Ответникът по частната жалба - Главният секретар на НС на Република България изразява становище по нея в писмен отговор. Иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение като правилно. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на Пето отделение преценява обжалваното определение като правилно като краен резултат. Производството, образувано пред АССГ по искането на З. е недопустимо. Съображенията за този извод са следните: Закона за защита на личните данни урежда обществените отношения, свързани със защитата на правата на физическите лица при обработване на личните им данни. Същият закон урежда и средствата за правна защита. Засегнатото лице може да избере или реда за защита пред Комисията за защита личните данни, респективно пред Инспектората към Висшия съдебен съвет или реда чрез обжалване на действията и актовете на администратора и обработващия личните данни директно пред административния съд по реда на АПК. Съдебната практика / определение № 5004/19.04.2024г. на ВАС по адм. д.№ 3738/24г.; Определение № 8451/25.08.2023г. на ВАС по адм. д.№ 7822/23г. и др./ приема, че по принцип чл.250 АПК е приложим ред за защита, тогава когато се иска от засегнатото лице, прекратяване на неоснователни действия, извършени от администратор или оператор на лични данни, с които се засягат негови гарантирани права от ЗЗЛД и вторичното право на ЕС в тази материя. В конкретния случай обаче производството по чл.250 АПК е неприложимо. Производството по чл.250 АПК предоставя път за защита срещу незаконосъобразни фактически действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице. В случая ответниците не са административни органи – не принадлежат към системата на изпълнителната власт, поради което търсената защита по чл.250 АПК е недопустима. В този смисъл е и Определение №5682/9.05.2024г. на ВАС по адм. д.№ 4067/24 година. Освен това, действията по обнародване на съдебни актове, свързани с оспорване на подзаконови нормативни актове не са фактически действия, а елемент от процедурата, която се следва за влизане в сила на съдебното решение и пораждане на правните последици от него /чл.194 АПК/. След като посочените действия не са фактически, а чл.250 АПК предоставя защита срещу незаконосъобразни фактически действия, то този ред за защита, в конкретния случай е неприложим и поради това. В този смисъл е Определение № 8041/27.06.2024г. на ВАС по адм. д.№ 4545/24 година. По тези съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд преценява като правилно определението на административния съд като краен резултат и следва да го потвърди. Воден от горните съображения и на осн. чл.221, ал.2 вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд