Определение № 222 от 12.05.2025 г. на ВКС по н. д. № 398/2025 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба (озаглавена жалба) от частния обвинител и граждански ищец П. М. П. срещу разпореждане на съдията- докладчик по ВНОХД №20241800600457/2024 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е върната подадената жалба срещу присъда №40, постановена от въззивния съд на 07.10.2024 г. С частната жалба се излагат доводи, свързани личните преживявания на частния обвинител и граждански ищец и се изразява неудовлетворение от постановената въззивна присъда. По настоящото производство е постановена на 17.10.2024 г. въззивна присъда в съдебно заседание, в което частният обвинител и граждански ищец П. е участвал. Срещу въззивното решение е постъпила настоящата жалба, в която не е посочена дата, като същата е постъпила в деловодството на Софийски окръжен съд на 17.04.2025 г. Върховният касационен съд прецени, че подадената жалба е просрочена, тъй като съобразно чл.350, ал.1 НПК, която препраща към чл.319, ал.1 НПК срокът за обжалване на постановения въззивен съдебен акт е петнадесетдневен. Той, съобразно чл.183 НПК, е изтекъл на 22.10.2024 г. Предвид установеното касационната инстанция прецени, че правилно на основание чл.351, ал.5, т.2 НПК жалбата е била върната. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение