Определение № 2960 от 27.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 1968/2025 г.

Производството е по чл.47, ал.2 ЗАрб. Образувано е по предявени от Ц. П. А. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД обективно съединени искове с правно основание чл.47, ал.2 и чл.47, ал.1, т.2, т.4 ЗАрб. за прогласяване нищожността, евентуално за отмяна на решение на арбитражно решение, постановено по арб.дело №3384/2014 г. от Арбитражен съд - СНЦ „Арбитер Юстициариум“, [населено място]. Ищцата твърди, че с арбитражното решение е осъдена да плати сумата 1 818.64 лева – дължима по договор за револвиращ заем, ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 329.12 лева разноски и юриск.възнаграждение. Поддържа, че е узнала за процесното арбитражно решение на 28.07.2025 г. Твърди, че не е подписала Общите условия към договора, респ. арбитражната клауза в тях; че не е получавала арбитражното решение, нито е била уведомена за арбитражното дело; че спорът е потребителски. Намира, че е налице едностранно наложена от заемодателя арбитражна клауза по потребителски спор, което е недопустимо; че няма договорен конкретен арбитраж; че е нарушено правото й на защита. Излага и допълнителни съображения за изтекла погасителна давност, за липса на доказателства за договора за цесия между заемодателя „Профи Кредит България“ ЕООД и взискателя по образуваното изпълнително дело. Към исковата молба са приложени писмени доказателства по опис. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва исковете, като излага доводи както за недопустимостта им /поради предявяването след преклузивния срок и поради прехвърляне на процесните вземания с договор за цесия на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД /с ново наименование „Бест Кепитъл България“ ЕАД/, така и за неоснователността им. Твърди, че ищцата е била уведомена за арбитражното дело и арбитражното решение- арбитражното решение й е било връчено още през 2014 г., като на 18.11.2015 г. й е била връчена покана за доброволно изпълнение по изп.дело №1335/2015 г. на ЧСИ Р. А., като по изпълнителното дело са били наложени запори на трудовото й възнаграждение. С оглед изложеното, ответникът намира, че исковата молба е подадена след изтичане на 3-месечния преклузивен срок. Поддържа и доводи, че арбитражни решения, постановени по спорове, по които едната страна е потребител по смисъла на ЗЗП и влезли в сила преди измененията в ГПК, ЗМТА и ЗПК, не следва да бъдат разглеждани и преценявани в светлината на новите законодателни промени, тъй като правоотношенията са възникнали, развили са се и са приключили по стария ред. С оглед изложените в отговора на исковата молба твърдения ответникът представя писмени доказателства – покана за доброволно изпълнение, запорно съобщение и известие за доставяне на 18.11.2015 г. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид твърденията на страната и данните по делото, намира следното: Искът е предявен от процесуално легитимирана страна, като по възражението на ответника относно спазването на законоустановения 3-месечен срок, респ. допустимостта на производството, съдът ще се произнесе след становището на ищцата и приемане на доказателствата по делото. По искането за приемане на писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание. Воден от горните мотиви, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение