Определение № 50469 от 11.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 2316/2021 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Ю. Б., А. Ю. Б., Ю. Ю. Б. и А. Ю. Б. срещу определение №1998 от 28.07.2021 г. по в.гр.д.№3345/2020 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата им за изменение на постановеното по делото решение №507 от 18.05.2021 г. в частта му за присъдените в полза на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 375.20 лв., за производството пред САС и в размер на 11 569.84 лв., за производството пред СГС. В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно. Посочва се, че още пред първоинстанционния съд е направено възражение за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение от ответната страна, поради което и с оглед осъществените от процесуалния представител на ответника действия, е следвало разноските пред СГС да бъдат редуцирани. Навеждат се доводи, че в случая са предявени обективно съединени искове, но производството е едно общо и усилията са еднакви, поради което разноските и за двете инстанции следва да се определят като се отчете общата цена на исковете. Ответникът по частната жалба ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД заявява становище за неоснователността й. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от четирите ищци искове срещу ответното застрахователно дружество за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от по 120 000 лв., като с въззивното решение, след частична отмяна на решението на СГС, на всяка от ищците е присъдена сума в размер на 54 000 лв., респективно уважената част от иска на всяка ищца е 45%, а отхвърлената – 55 %. Посочил е, че за производството пред СГС в полза на застрахователя са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 21 036.08 лв. и 500 лв. възнаграждение за вещо лице, като молбата на ищците по чл.248 от ГПК е оставена без уважение от състава на СГС, а частната жалба срещу това определение също е оставена без уважение от въззивния съд. В този смисъл и с оглед изхода на спора пред въззивната инстанция е намерил, че в полза на застрахователя се дължат разноски за първата инстанция в размер на 55% от сторените, които /дори в по-нисък размер от дължимия/ са били присъдени с решението, чието изменение е поискано. По отношение на разноските пред въззивния съд е изразил становище, че в случая са предявени четири иска, по всеки от които се дължи 55% от минималния размер на адвокатско възнаграждение /с оглед приетата в решението прекомерност на уговореното от ответника и адвоката му пред въззивния съд адвокатско възнаграждение/ - 55% от 18 864 лв. /минимално възнаграждение по 4716 лв. с ДДС за всеки от исковете/ или сума в размер на 10 375.20 лв., колкото са присъдени и с решението. Определението е правилно. В случая въпросът относно размера на направените от ответното застрахователно дружество разноски пред първата инстанция /подлежащи на присъждане с оглед изхода на спора/, не може да бъде пререшаван, предвид влязлото в сила, постановено по реда на чл.248 от ГПК, определение на СГС, респективно отговорността за тези разноски следва да се разпредели единствено с оглед изхода на спора пред въззивния съд, както е и направено от САС в обжалваното определение. В този смисъл възражението относно прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение пред първата инстанция не може да бъде разгледано в настоящето производство, още повече, че това възражение е било обсъдено от въззивния съд и е намерено за неоснователно при разглеждане на частната жалба срещу определението на СГС по чл.248 от ГПК. На следващо място съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5, вр. чл.7, ал.2, т.5, вр. §2а от Наредба №1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС следва да се определи по всеки един от предявените искове. В случая са предявени четири иска с размер на цената им от по 120 000 лв., минималният размер на възнаграждението по всеки от които е 4716 лв. с ДДС, като с оглед изхода на спора, на застрахователя се дължат разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд в размер на 10 375.20 лв., колкото са и присъдени с решението на апелативния съд. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение