Решение № 5532 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2015 г.

Решение № 5532 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1517/2015 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) и на Борис Иванов Калайджиев от гр. Пловдив, срещу Решение № 2620 от 1.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1402/2013 г. по описа на Административния съд - Пловдив, съответно в частта му, с която по жалба на Борис Калайджиев е отменен Ревизионен акт (РА) № 211101807 от 24.06.2011 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - Пловдив, ИРМ - Смолян, в частта, потвърдена с Решение № 835 от 30.08.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" ("ОУИ") - Пловдив (сега "ОДОП"), с която на ревизираното лице са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) за 2007 г. в размер на 4 203.43 лв. и лихви 1 608.71 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 3 946.05 лв. и за лихвите над 1 039.25 лв. и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против останалата обжалвана част на РА е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП се обжалва решението, в частта в която е отменен РА. Касаторът твърди, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно изчисляване на паричните потоци на ревизираното лице на годишна база, а не към определени дати. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което жалбата на задълженото лице и против тази част на РА да бъде отхвърлена като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба Борис Иванов Калайджиев не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Борис Иванов Калайджиев е обжалвал съдебното решение в частта, с която жалбата му срещу РА е отхвърлена. Тази касационната жалба е била просрочена. С разпореждане от 5.02.2015 г. на касатора е даден 7-дневен срок от съобщението, в който да представи доказателства за датата на подаване на касационната жалба, като е посочено, че при неизпълнение на указанията, производството по делото ще бъде прекратено. Поради непредставяне на доказателства за подаването в срок на жалбата с влязло в сила определение от 10.03.2015 г., касационната жалба на Борис Иванов Калайджиев е оставена без разглеждане и производството по делото в тази част, е прекратено. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба на ДД "ОДОП" и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното: С РА, в спорната пред настоящата инстанция част, на ревизираното лице са били установени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 203.43 лв. и лихви 1 608.71 лв. и задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера на 3 995.12 лв. и лихви 1 052.17 лв. С решението, в обжалваната част, административният съд е отменил процесния РА по отношение на установените задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 203.43 лв. и лихви 1 608.71 лв. и за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. в размера над 3 946.05 лв. и за лихвите над 1 039.25 лв. и Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на ревизираното лице сумата в размер на 581.25 лв., разноски по делото. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че са налице предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, но ревизиращите органи неправилно са определили недостига на парични средства помесечно, а не на годишна база. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице по повторната ССЕ, съгласно приложение № 1, според който вариант за данъчния период 2007 г. не се дължи данък, а за данъчния период 2008 се дължи данък в размер на 3 946.05 лв. В кредитирания вариант вещото лице е извършило съпоставка на извършените разходи и приходи по години, като не е включило: декларираните от ревизираното лице налични парични средства към 1.01.2007 г. в размер на 30 000 лв.; твърдяната сума като остатък от банковия кредит от 12 000 лв., изтеглен от съпругата на ревизираното лице; сумата от 25 000 лв. във връзка с извършена продажба на недвижим имот през 2007 г. и твърдените като постъпили суми през 2009 г. Фактическата обстановка е възприета правилно от първоинстанционния съд, което не се оспорва и в касационната жалба. Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е изчислил паричните потоци на ревизираното лице на годишна база, а не към определени дати. Правилно съдът е приел, че основата за облагане с данък върху доходите за процесните данъчни периоди неправилно е определена като сбор от установените моментни отрицателни салда, а не на годишна база, предвид, че данъчният период е едногодишен. Данъчната основа за облагане с данък върху доходите е годишна, т. е. следва да обхваща доходите от всички източници за съответната календарна година. При това положение, за да е налице основа за облагане по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 2 ДОПК, установеното превишение на разходите над приходите следва да е на годишна база. При формиране на баланса на разполагаемите парични средства, органите по приходите следва да установят общия размер на всички получените суми, които са на разположение на лицето, съответно общия размер на всички разходвани за годината суми и спрямо тези общи размери да се извърши съпоставка дали получените и разполагаеми суми превишават разходите или обратното. В случая този принцип не е спазен и органите по приходите са разделили данъчната година на части. Видно от изготвените баланси за всяка една от ревизираните години, при всяко получаване и разходване на суми, органите по приходите са формирали моментни салда, като за основа за облагане по реда на чл. 122 ДОПК е приет общия сбор от отрицателните салда. Мотивирайки се така и с помощта на експертиза, първоинстанционният съд правилно е изчислил данъчната основа за 2007 г. и 2008 г., и обосновано е кредитирал варианта в приложение № 1 от повторната ССЕ, при който вещото лице е установило, че за 2007 г. не следва да се установяват задължения, а установените за 2008 г. задължения следва да се намалят до 3 946.05 лв. главница и съответните лихви. Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната част не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение