Определение № 1119 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 612/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от Директора на Детска градина №153 „Св.Троица“, чрез адв. Тодоровска против Определение № 38831 от 21.11.2025 г., постановено по адм. дело № 10047/2025 г. по описа на Административен съд София – град/АССГ/. С обжалваното определение съдът е отменил допуснатото предварително изпълнение по чл.60 от АПК на Заповед № 1173-462/09.09.2025 г. на Директора на Детска градина №153 „Св.Троица“. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно поради неправилно приложение на чл.60 от АПК. Съдът неправилно е приел, че в заповедта липсват конкретни мотиви относно необходимостта от предварително изпълнение на заповедта, както и описание на обществения интерес. Иска се отмяна на обжалваното определение и потвърждаване на допуснато предварително изпълнение на заповедта. От ответната страна Сдружение ДФК „Шампион“, чрез процесуален представител адв. Гаргова, е постъпило писмено становище становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че определението е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира разноски. От ответната страна Детски спортен клуб „Лъвчетата“ не е постъпил отговор по частната жалба в определения от закона срок. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение ДФК „Шампион“ срещу Заповед №1173-462/09.09.2025 г. на Директора на Детска градина №153 „Св.Троица“, с която за изпълнител на допълнителна образователна дейност „Адаптивна физическа активност и спорт – спортно рекреационни и развлекателни игри с топка и художествена гимнастика“, е определена класация на участниците в конкурса, както следва: 1. Първо място – детски спортен клуб „Лъвчетата“ - 96,92 точки; 2. Второ място ДФК „Шампион“- 90точки. Със заповедта е допуснато предварително изпълнение на основание чл.60 от АПК. За да постанови оспореното определение първоинстанционният съд е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.60, ал. 1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. В тежест на административния орган е да обоснове наличието на някоя от предпоставките по чл.60, ал. 1 от АПК. В случая съдът е приел, че в процесния акт липсват мотиви, като такива не се съдържат и в Протокол №3 с Вх. №С-591/05.09.2025 г.на Комисията за провеждане на конкурса, който е посочен като фактическо основание за издаване на заповедта. С оглед изложеното АССГ е приел, че липсата на мотиви в заповедта препятства преценката за съобразяване с целите на закона - чл.4, ал.2 от АПК. При така изложените доводи е отменил допуснатото предварително изпълнение на процесната заповед. Определение е валидно, допустимо и правилно. Предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт във всички случаи сериозно въздейства върху правната сфера на адресата, доколкото придава изпълнителна сила на този административен акт. Това предварително изпълнение винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да бъде причинена вреда на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. С оглед на това в тежест на административния орган е да изложи конкретни мотиви относно наличието на посочените в чл.60, ал.1 от АПК предпоставки. В случая съдът правилно е приел, че в заповедта липсват каквито и да е мотиви, които да обосновават извод за необходимостта от предварително изпълнение в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 1 от АПК. Следва да се има предвид, че конкретният обществен интерес трябва да бъде очертан и дефиниран изрично, а предвид конкретните фактически установявания да се обоснове и неговата особена важност като съществена характеристика по смисъла на чл. 60, ал. 1 от АПК, каквото в процесното разпореждане липсва. За да е налице хипотеза по чл. 60, ал.1 от АПК за допускане предварително изпълнение на административния акт е необходимо да са налице кумулативно дадени в закона условия, които изискват особени държавни или обществени интереси, нуждаещи се от защита и опасност, че изпълнението на акта може да бъде осуетено или сериозно затруднено, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Следователно допустимостта на защитата на посочените в чл. 60, ал.1 от АПК ценности и интереси трябва да е в такава непосредствена причинна зависимост от момента на изпълнение на административния акт, че по-късното му изпълнение да създава вероятност за настъпване на значителна и трудно поправима вреда. Когато такава зависимост не съществува предварителното изпълнение не следва да се допуска. В обобщение - разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от АПК изисква във всички случаи разпореждането за предварително изпълнение да се мотивира. В конкретния казус допуснатото предварително изпълнение, обективирано в Заповед № 1173-462/09.09.2025 г. е издадено при липса на мотиви, изпълващи хипотезата на чл.60, ал.1 от АПК. При допускане на предварително изпълнение в тежест на административния орган е да прецени всяко конкретно обстоятелство и да посочи конкретните фактически и правни основания, наложили допускането на предварителното изпълнение на акта, което в настоящия случай не е направено. Разноски се претендират от ответната страна - Сдружение ДФК“ШАМПИОН“, чрез адв. Гаргова, представляващи такива за адвокатско възнаграждение, които са недоказани. Не са представени доказателства за извършени такива, както и списък на разноските. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, във вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение