Определение № 4833 от 04.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2026 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Б. М., П. В. М. и Е.- В. М. и тримата от гр. София, против определение № 5845/12.02.2026 г., постановено по адм. дело № 9394/2025 г. по описа на Административен съд - София- град, с което е върната частната жалба на В. Б. М. против определение № 38486 от 19.11.2025 г. по същото дело и жалбите с вх. № 4769 от 10.02.2026 г., № 4754 от 10.02.2026 г. и № 4748 от 10.02.2026 г. на В. Б. М., Е.-В. М. и П. В. М. срещу разпореждане № 2484 от 20.01.2026 г. постановено по адм. дело № 9394/2025 г. са оставени без разглеждане като недопустими. Иска се отмяна на обжалваното определение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършена проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е подадена в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 от АПК от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на В. Б. М. срещу заповед № ЗСП/Д-С-КС/2585-о от 23.10.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - Красно село, потвърдена с решение № 22-РД-06-0080 от 11.08.2025 на РДСП. С обжалваното определение на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ във връзка с чл. 236 от АПК е върната частната жалба на В. Б. М. против определение № 38486/19.11.2025 г. по адм. дело № 9394/2025 г., с което жалбата ѝ против заповед № ЗСП/Д-С-КС/2585-О от 23.10.2025 г. на директора на ДСП - Красно село е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Първоинстанционният съд с разпореждане № 2484/20.01.2026 г. по адм. дело № 9394/2025 г. е предоставил на М. възможност за отстраняването на констатирани в частната й жалба нередовности, подробно описани в разпореждането, в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Изрично е указано, че при неотстраняването им в посочения срок частната жалба ще бъде върната. Съобщението, ведно с разпореждането, е връчено на В. Б. М. на 29.01.2026 г. В определения от съда срок нередовностите в частната жалба не са отстранени. Вместо това от В. Б. М. е подадена частна жалба срещу разпореждане № 2484/20.01.2026 г., която съдът, с оспореното в настоящото производство определение, е оставил без разглеждане като недопустима, предвид факта, че посоченото разпореждане не е от категорията актове по чл. 229, ал. 1 от АПК, които преграждат по- нататъшното развитие на производството или за които изрично в закона е посочено обжалването им. Отделно от това, срещу разпореждане № 2484/20.01.2026 г. по адм. дело № 9394/2025 г., са подадени частни жалби с вх. № 4754 от 10.02.2026 г. и № 4748 от 10.02.2026 г. от Е.-В. М. и П. В. М.. Съдът е приел, че жалбите са недопустими поради липса на правен интерес и е оставил същите без разглеждане, тъй като посочените лица не са страни в производството, развило се по адм. дело № 9394/2025 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 от АПК, на обжалване с частна жалба подлежат разпорежданията, които преграждат по- нататъшното развитие на производството или в случаите, изрично посочени в закона. С постановеното от АССГ разпореждане № 2484/20.01.2026 г. по адм. дело № 9394/2025 г. не се прегражда по- нататъшното развитие на производството, същото не попада и сред изрично предвидените в закона случаи, в които определенията и разпорежданията подлежат на инстанционен контрол. С него само се указват нередовностите на жалбата и се дава възможност на страната да ги отстрани. Предвид горното, правилно частната жалба на В. Б. срещу разпореждане № 2484/20.01.2026 г. е оставена без разглеждане като недопустима. Обосновано, с оглед данните по делото, административният съд е приел, че частната жалба на В. Б. М. против определение № 38486/19.11.2025 г. по адм. дело № 9394/2025 г. е нередовна, поради което е дал конкретни указания на жалбоподателката за отстраняване на констатираните нередовности в законоустановения по чл. 213а, ал. 1 от АПК седмодневен срок. В разпореждането ясно е посочено, че ако дадените указания не бъдат изпълнени в 7 – дневен срок от съобщението, на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, частната жалба ще бъде върната. Последните не са отстранени в дадения за целта срок, което е обусловило приложното поле на чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК. Правилно е оспореното определение и в частта с която частните жалби на Е.-В. М. и П. В. М. като недопустими са оставени без разглеждане. Доколкото двете лица нямат качеството на страни в производството по обжалване на заповед № ЗСП/Д-С-КС/2585-О от 23.10.2023 г. на директора на ДСП - Красно село, за тях липсва правен интерес от оспорване на разпореждане № 2484/20.01.2026 г., поради което, жалбите им се явяват недопустими. По изложените съображения оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение