Определение № 199 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3223/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. Д. Д. срещу определение № 3718 от 14.08.2019 г. по гр. дело № 700/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът – „АББ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр. София е подал отговор, в който е ангажирал становище по подаденото от частната жалбоподателката изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК, като поддържа доводи за липсата на основания за допускане на касационно обжалване. Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С определението, предмет на обжалване, състав на въззивната инстанция е оставил без уважение молбата на настоящата частна жалбоподателка за изменение на решение № 486 от 31.01.2019 г. по гр. дело № 700/2018 г. на същия съд в частта му за разноските. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие от кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и разписка, установяващи реалното заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Като ирелевантно е отхвърлено и възражението, че договорът не е оформен на бланка от адвокатски кочан. Прието е още, че представянето на договор за правна защита и съдействие по образец от адвокатски кочан не е условие за извършване на процесуално представителство. За да отхвърли искането по чл. 248 ГПК, съдът е обосновал извод за установеност със съответните банкови документи на плащането по банков път на сумата 800 лв. по сметка на адвокат И., като е аргументирал доказването на реално направените разноски с представените по делото документи – платежно нареждане от 01.10.2018 г. и пълномощно. Както се посочи по – горе производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което в същото производство не се обсъждат предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Затова представеното изложение по чл. 284, ал.3, т. 1 ГПК не подлежи на разглеждане. Изводите на въззивния съд, изложени по - горе са направени в съответствие с практиката на ВКС по спорния въпрос за наличието на договор за правна защита и съдействие, оформен на бланка от адвокатски кочан като предпоставка за установяване на направените в производството разноски и като условие за реализиране на процесуално представителство. В съответствие с разрешенията в практиката на ВКС, която е подробно цитирана в мотивите на обжалвания акт са решаващите изводи на състава, за това че въпросният договор и извършеното по него плащане за разноски във въззивното производство, направени за адвокат са установени с представеното в първоинстанционното производство пълномощно и с представеното във въззивното производство платежно нареждане от 01.10.2018 г. В съответствие с разрешенията в практиката на ВКС са изводите, че непредставянето на договор за правна защита и съдействие, оформен на бланка от адвокатски кочан не е пречка да се присъди адвокатско възнаграждение при положение, че се представят пълномощно и документ, установяващи реалното заплащане на адвокатско възнаграждение. Правилни са и съображенията на състава, че в случая представените доказателства доказват реално направени разноски пред въззивната инстанция, които съображения са изведени в съответствие с разрешенията в т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Оплакванията на частната жалбоподателка са необосновани. Твърдението за неустановеност на процесуалното представителство на ответника по исковете не се подкрепя от доказателствата по делото. Правилно въззивният съд е посочил, че пълномощното, представено в първоинстанционното производство легитимира адвокат И. като процесуален представител на ответното дружество. Видно от същото пълномощно, ответникът по претенциите е упълномощил адвокат И. да го представлява не само пред първата съдебна инстанция, но и във въззивното и касационно производства, до приключване на спора. Правно несъстоятелно е възражението на частната жалбоподателка, че пълномощното било издадено, за да послужи пред друг районен съд, който не е разглеждал спора. Делото е изпратено за разглеждане с определение от 20.04.2018 г. по ч. гр. дело № 339/2018 г. на Окръжен съд – Благоевград по реда на чл. 23, ал. 3 ГПК на Районен съд – Благоевград, но извършените пред Районен съд – Петрич, както и от същия съд процесуални действия по гр. дело № 756/2016 г., включително овластяването на адвокат И. от дружеството с пълномощно от 29.11.2016 г. запазват силата си /арг. чл. 118, ал. 2 ГПК/. Освен това копието от пълномощно от 10.05.2018 г., с което отново дружеството овластява адвокат И. да го представлява пред първата инстанция, както и пред въззивната и касационната инстанция е представено именно по първоинстанционното гр. дело № 994/2018 г. Фактически неотговарящо на съдържанието на въпросното пълномощно е твърдението, че адвокат И. нямала правомощия да представлява дружеството пред въззивната инстанция. Както се отрази по - горе пълномощното съдържа именно такова оправомощаване, за процесуално представителство на ответника пред втората съдебна инстанция. Доводите за невалидно процесуално представителство на ответника по исковете, аргументирани с оспорване по чл. 193 ГПК са също така правно несъстоятелни, предвид липсата на предпоставки за допускане на касационен контрол по касационните жалби на страната срещу постановените въззивни решения – първоначално и допълнително, второто по чл. 250 ГПК. Неправилни са и доводите на страната, изведени от позоваването на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, както и на практика на ВКС по приложението на разпоредбата, тъй като в конкретния случай не е налице хипотезата, очертана в чл. 36, ал. 3 от същия закон. Неправилни са и доводите на частната жалбоподателка, изведени от позоваването на отношения на адвоката с НАП във връзка с формиране на годишна данъчна основа за определяне на осигурителни вноски и данъци, тъй като тези отношения са извън процесуалното правоотношение по процесуалноправния спор. Неправилни са още и доводите за нищожност на определението, предмет на настоящата частна жалба, поддържани с твърдението, че актът не бил подписан от членовете на състава. Доводите и твърдението са относими към връчения препис на същото определение, получен лично от страната на 06.09.2019 г., който не се подписва от членовете на състава. Определението, предмет на частната жалба е подписано от членовете на състава, участвали при постановяването му, поради което е валиден съдебен акт. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение