Определение № 273 от 20.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5964/2015 г.

Производство по чл.248 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4963/11.05.2016 г. на С. Ф. К., чрез адвокат Е. П. от САК и по молба с вх. № 5561/30.05.2016 г. на [фирма], с които се иска допълване и изменение на решение № 127/27.04.2016 г. по гр.д. № 5964/2015 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по чл.290 ГПК, в частта му за разноските. В молбата на ищеца се поддържа, че освен разноски пред касационната инстанция е поискано да се присъдят и разноските в предходните две инстанции, съответно в размер на 4627,18 лева в производството пред първата инстанция и 2695 лева - пред въззивната инстанция. В молбата на ответната страна се твърди прекомерност на присъдените в полза на С. Ф. К. разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция и се иска намаляването им до предвиденото с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От [фирма] / [фирма]/, чрез адвокат Л. М., е подаден писмен отговор, в който се оспорва молбата и се твърди, че молителят не е поискал своевременно присъждане на разноски за предходните две инстанции, тъй като в представения по делото списък по чл.80 ГПК са посочени само разноските пред касационната инстанция, поради което молбата се явява неоснователна. Евентуално, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в предходните инстанции, съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. От С. Ф. К. не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира, че двете молби за допълване и изменение на решението са подадени от легитимирани страни и в срока по чл.248, ал.1 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество доводите и на двете страни са частично основателни, поради следните съображения: С решение № 127/27.04.2016 г. по гр.д. № 5964/2015 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК, се отменя въззивното решение и вместо това са уважени изцяло предявените искове от С. Ф. К. срещу [фирма], което е осъдено да заплати разноски за касационната инстанция в размер на 2745 лева, а възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред ВКС е прието за неоснователно. С молбата на ищеца се иска допълване на касационното решение в частта му за разноските, които са направени в предходните съдебни инстанции и са поискани още с касационната жалба. Когато обжалваното решение е било отменено изцяло или частично, съдът следва да присъди заплатените такси и разноски в производството съразмерно с уважената, респ. с отхвърлената част от иска, независимо дали пред касационната инстанция е представен списък на разноските за предходните инстанции. Липсата на списък по чл.80 ГПК в случая не е основание да се откаже допълване на решението в частта за разноските, тъй като искането е направено своевременно и съда дължи произнасяне по него (ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, т.8). От данните по делото е видно, че цената на предявените искове, по които се е произнесла първата инстанция е 32 230,22 лева, върху които се дължи държавна такса в размер на 4 % или 1289,20 лева. Ищецът е направил отказ от иска над сумата 7630,22 лева - лихви за забава и производството в тази част е прекратено на 04.02.2014 г., поради което внесената държавна такса до пълния размер на първоначално заявените претенции не се дължи. С. Ф. К. е направил разходи от 100 лева - депозит за вещо лице и 2 890 лева за адвокатско възнаграждение (л.77, по гр.д. № 2415/2015 г.). Направеното възражение за прекомерност на заплатения от ищеца по делото адвокатски хонорар е направено своевременно в предходните съдебни инстанции и се потвърждава пред касационната инстанция. Това възражение е основателно поради следното: Делото е с материален интерес 32 230,22 лева, поради което възнаграждението за процесуално представителство, защита и съдействие за една инстанция е 1496,90 лева. Разрешаването на правния спор се свежда до тълкуване на отделни разпоредби на подзаконов нормативен акт, поради което делото не се отличава с фактическа сложност. Ето защо адвокатското възнаграждение в предходните две инстанции следва да се определи съобразно действащата към този момент редакция на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложените съображения, заплатените от С. Ф. К. държавни такси, разноски по делото и възнаграждение за един адвокат в предходните две инстанции са общо 5028 лева, които му се дължат на основание чл.78, ал.1 ГПК. Молбата на ответната страна за изменение на постановеното решение на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските, с оглед направеното възражение за прекомерност на разноските пред касационната инстанция, е неоснователно, тъй като това възражение е взето предвид при произнасянето на настоящият състав по съществото на спора. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение