Определение № 455 от 21.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2023 г.

Производството е по реда на чл.309 ГПК. Образувано е по подадена от А. Х. Ч. молба вх.№ 501542 от 14.03.2023 г. за спиране на изпълнението на влезли в сила решение № 29 от 26.02.2018 г. и решение № 10170 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] /първото по допускане, а второто по извършване на делба на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан/. След като взе предвид представените по делото доказателства, настоящият състав на ВКС, ГК приема, че молбата за спиране изпълнението на решение № 29 от 26.02.2018 г. по гр.д.№ 302 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] следва да се остави без уважение поради следното: По реда на чл.309 ГПК Върховният касационен съд може да спре изпълнението само на решения, които подлежат на принудително изпълнение. Съгласно чл.404, ал.1, т.1 ГПК такива са влезлите в сила осъдителни решения на съдилищата. В случая молителят иска да бъде спряно изпълнението на решение по допускане на делбата, което не е осъдително по своя характер и съответно не подлежи на принудително изпълнение. Поради това молбата му за спиране изпълнението на това решение се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Молбата за спиране изпълнение на второто посочено решение /решение № 10170 от 16.12.2020 г. по гр.д.№ 302 от 2017 г. на Районен съд- [населено място] по извършване на делба на недвижим имот чрез изнасянето му на публична продан/ следва да бъде уважена предвид факта, че с вносна бележка от 20.03.2023 г. молителят е внесъл определеното му от съда с разпореждане от 15.03.2023 г. обезпечение в размер на 2 540 лв. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение