Решение № 555 от 09.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2198/2025 г.

Производството е по чл. 290 ГПК. По касационна жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, чрез юрк. А. Ф. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 77/31.03.2025 г., постановено по в.гр.д. № 286/2024 г. на Апелативен съд Велико Търново, с което като е потвърдено решение № 74 от 24.04.2024 г. по гр.д. № 564/2023 г. на Окръжен съд Ловеч, е уважен предявения от Ц. И. Х. против касатора отрицателен установителен иск за недължимост на сумата от 14 715,11 лв., за която е издадено кредитно известие от 20.11.2023 г. към фактура № 0003486103 от 22.08.2023 г., изготвена въз основа на справка за преизчислени количества ел.енергия от 21.08.2023 г., съставена на база констативен протокол от 8.08.2023 г. за имот, находящ се в [населено място], [община], [улица]. Касаторът обжалва въззивното решение с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се неправилност и необоснованост на извода на въззивния съд, че процесната сума не се дължи на основание чл.51 ПИКЕЕ, уреждаща правото на оператора на мрежата при установен случай на неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, да начисли количеството ел.енергия за определен период от време, тъй като страните по спора са в облигационни отношения, респ. процесният имот е присъединен правомерно по реда на действащата към деня на проверката Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на клиенти и производители на ел. енергия към преносната или разпределителните ел.мрежи. Касаторът твърди, че за процесния обект, представляващ едноетажна къща с идентификатор ***, никога не е имало законна точка на доставка/обект, присъединен по реда на Наредба № 6 от 24.02.2014 г., както и по първата Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи на производители и потребители /обн. ДВ, бр.40/2000 г./отм./ Като е приел обратното, въпреки че липсват доказателства за този факт, въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно е приложил и материалния закона. Необоснован бил и изводът на въззивния съд, че доставката на ел.енергия за процесния обект не е била преустановявана до датата на съставяне на констативния протокол, като в тази връзка не са взети предвид констатациите в КП, че процесният обект е бил „подвързан“, както и показанията на свидетеля И. И. – син на ищеца, който е заявил, че заедно с негов приятел е извършил свързване на кабелите за да върже лампа и да пусне ток в помещенията с цел ползване на бъркалка, а впоследствие на бойлер, пералня и хладилник в сградата. На следващо място се поддържа и необоснованост на извода на въззивния съд, че откритият по време на проверката електромер с фабричен № * представлява редовно средство за измерване, отчитащо доставяната до обекта ел.енергия. Поддържа се, че наличието на СТИ, което не е регистрирано при оператора на мрежата и въз основа на което не са извършвани отчети за потребената ел.енергия, не може да обоснове извод, че е налице годно СТИ и съответно не е налице неправомерно присъединяване. В открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа изложените в касационната жалба доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение и моли същото да бъде отменено и върнато на въззивния съд за ново разглеждане на делото, при което да бъдат обсъдени всички допустими и относими към предмета на спора доводи и възражения на ответника. Насрещната страна Ц. Х., чрез адв. С. е депозирала отговор на касационната жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на доводите на касатора за неправилност и необоснованост на въззивното решение. В открото съдебно заседание не се явява и не се представлява. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че нормата на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ е приложима само при неправомерно присъединяване на обект към електрическите мрежи, а установените по делото факти не сочели на наличието на такава хипотеза, тъй като служителите на ответното дружество са констатирали присъединяване на двете жилищни сгради към мрежата ниско напрежение, при налични стари електромери, които при проверката не са открити в клиентската система. Макар и стари /механични/, електромерите са били монтирани по съответния ред от предишния оператор на мрежата, свидетелство за което било откриването на единия от тях в клиентската система при последвалата проверка, а липсата на информация за другия електромер можела да се обясни с данните за настъпили промени в системата и начина на отчитане на количествата ел.енергия, част от които е промяната и на СТИ. Ето защо, при констатация за налични СТИ, запазена цялост на пломби и фирмени знаци, при отсъствие на интервенция върху електромерите или при промяна в схемите им на свързване, корекцията на количеството ел.енергия следва да се извърши въз основа на показанията на същите средства, а не в някоя от хипотезите на чл.50-51 ПИКЕЕ. Във връзка с възраженията на въззивника – ответник, съдът е приел, че заявеният едва с въззивната жалба довод, че между страните не е налице облигационно правоотношение по продажба на ел.енергия, тъй като за обекта на доставка на ел.енергия, не е монтиран сертифициран електромер, се явява неоснователно. Посочил е, че доставката на ел.енергия на битови и небитови крайни клиенти на ниво ниско напрежение, се осъществява при публично известни общи условия, като писмена форма на договора за доставка на ел.енергия, не е предвидена; че количеството ел.енергия се измерва със средства за търговско измерване, съгласно чл.120 ЗЕ, които са собственост на разпределителното или на преносното дружество, като в този смисъл са и разпоредбите на чл.29, ал.8 и чл.30, ал.5 от Наредба № 6/2014 г. Приел е, че разпоредбите на чл.50-56 ПИКЕЕ не уреждат договорните правоотношения по продажба на ел.енергия, а само правото на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, при установяване на несъответствия между измерените количества ел.енергия и заплатените такива, да преизчислява количествата ел.енергия по реда на правилата. Приел е, че доставката на ел.енергия не е била прекъсвана до датата на съставяне на констативния протокол, доколкото в самия него е отразено, че единият край на проводниците са подвързани към М.Н.Н., а в другия край захранват ел.инсталацията с електромер със съответен фабричен номер; че електромерът е поставен преди 2000 г., както и че една година преди процесната проверка, приключила със съставянето на констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ, ищецът е подал заявление до ответното дружество да извърши проверка, дали има открита партида за процесния обект. При съобразяване на разпоредбата на чл.58, ал.2 ЗЕЕЕ и на § 3, ал.1 от ЗЕ, според които СТИ на електрическа и топлинна енергия и на природен газ, са собственост на енергийните предприятия и че СТИ, които към момента на влизането в сила на ЗЕ са собственост на потребителите, се изкупуват от енергийните предприятия по пазарната им стойност в тригодишен срок от влизането в сила на закона или се заменят с негови собствени, както и че по делото липсват данни, процесният електромер да е бил изкупен от енергийното предприятие или заменен с негово СТИ в срока, указан от закона, въззивният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, основано на липса на годно СТИ в клиентската система на дружеството и неотчитането му от служители на доставчика, тъй като последният не може да черпи права от собственото си бездействие. Изложени са и съображения, че след като има поставен електромер и доставката на ток не е прекъсвана до м.08.2023 г., и този електромер е съществувал към момента на съставяне на констативния протокол, следва извода, че не са налице условията на чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ – електромерът е съществувал, но ответното дружество е бездействало, като въпреки че е доставяна ел.енергия за потребление, не е изкупило или подменило съществуващия електромер със свой собствен в законоустановения срок, поради което за дружеството не е възникнало вземане за преизчислена ел.енергия, доставена до обекта по смисъла на чл.51 ПИКЕЕ. За да достигне до този извод, въззивният съд е съобразил извънсъдебното признание на ответника, че за единия от двата електромера, описани в констативния протокол, е налична партида на името на ищеца за процесния обект в системата на дружеството, поради което е последвало издаване на кредитно известие, с което първоначално дължимата сума по процесната фактура, е сторнирана със сумата от 14 715,06 лв. Приел е, че признанието ответника, че след издаване на констативния протокол, е открита партида на името на ищеца за един от обектите на процесния адрес, в случая съставлява признание за неизгоден факт – за недължимост на част от претендираното с фактурата вземане и разколебава достоверността на отразеното от служителите в констативния протокол при извършената проверка и при съвкупната преценка на доказателствата, не може да се установи по безспорен начин, че констатираното в протокола съответства на съществуващото фактическо състояние към датата на проверката. В заключение, въззивният съд е приел, че по делото не е безспорно установено твърдяното от ответника неправомерно ползване на ел.енергия, което да обуславя ангажиране отговорността на потребителя на основание чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ въз основа на съставяния констативен протокол, след като констатациите в него не съответстват изцяло на действителното фактическо положение, а също и при съобразяване бездействието на оператора на електропреносната мрежа. Обжалването е допуснато при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси 1/ При какви предпоставки възниква правото на електроразпределителното дружество да извърши изчисление на количеството ел.енергия на основание чл.51 ПИКЕЕ и как се установява факта на „неправомерно присъединяване“ по смисъла на §1, т.13 вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ и 2/ Длъжен ли е съдът да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка, за да се провери дали даденото от въззивния съд разрешение противоречи на посочената от касатора съдебната практика на ВКС, така и на съдебната практика по приложението на чл.51 ПИКЕЕ, която е служебно известна на настоящия състав на ВКС – решения по гр.д. № 1061/2023 г. на III г.о, по гр.д. № 4746/2024 г. на III г.о., по гр.д. № 195/2021 г. на IV г.о. и др. По поставения материалноправен въпрос е налице трайна практика на ВКС, според която ПИКЕЕ уреждат хипотези както на правомерно /с договор и СТИ/, така и на неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа – чл.51 ПИКЕЕ, като в последния случай преизчисляването се извършва въз основа на констативен протокол по чл.49 ПИКЕЕ, съставянето на който е задължителна предпоставка за извършване на преизчисляването. Неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа по чл.51 ПИКЕЕ може да се извърши както от лице, което е в договорни отношения с електроразпределителното дружество, така и от лице, което не е обвързано от такъв договор. Методиката за преизчисление на количеството електрическа енергия по чл.51, ал.1 ПИКЕЕ е приложима и в случаите, когато част от иначе правомерно присъединен обект /електрическа инсталация/ на клиент, се захранва от допълнително директно присъединен към електропреносната или електроразпределителната мрежа кабел, през който преминаващата ел.енергия не се отчита от СТИ. Това е така, защото и тези случаи съставляват неправомерно присъединяване по смисъла на разпоредбата на §1, т.13 ДР на ПИКЕЕ – присъединяване на обект към електропреносната или електроразпределителната мрежа, за който не е осъществена процедура за присъединяване към тази мрежа по реда на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ. Изводът следва от систематичното тълкуване на разпоредбата на §1, т.3 ДР на ПИКЕЕ, както и на нормите на наредбата по чл.116, ал.7 ЗЕ, а именно действалата Наредба № 6/24.02.2014 г. /отм./ за присъединяване на производители и клиенти на ел.енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, респ. – сега действащата Наредба № 6/28.03.2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи. „Обект“ по смисъла на §1, т.3 ДР на ПИКЕЕ е всяка електрическа инсталация на клиент, която е отделена по отношение на измерването на електрическата енергия. Такава „отделена“ инсталация е налице и в случаите, когато чрез допълнително директно присъединен към електропреносната и разпределителната мрежа кабел, който не преминава през електромера и последният не измерва /отчита/ електрическата енергия, се захранва част от иначе правомерно присъединена електрическа инсталация на клиент. Когато обособеният обект на клиента е присъединен директно към съответната мрежа, без доставяната за него електрическа енергия да се отчита от наличното СТИ, е налице неправомерно присъединяване по смисъла на §1, т.13 ДР на ПИКЕЕ и на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. По процесуалноправния въпрос също е налице задължителна и казуална практика на ВКС, според която предметът на въззивната дейност както при пълното, така и при ограниченото въззивно обжалване се състои в разрешаването на материалноправния спор, а проверката на първоинстанционното решение е страничен, а не пряк резултат от решаващата дейност на въззивния съд – мотиви по т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, при която преценката на въззивния съд относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност – мотиви по т.2 на ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Дейността при непълния въззив е ограничена при преценката за правилността на действията на първата инстанция от наведените от страните оплаквания. По отношение на фактическите изводи в обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от своевременно въведените в жалбата и отговора по нея, оплаквания, т.е. въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения и в частност такива, които се отнасят до установяване на фактите по делото. Само при оплакване във въззивната жалба или в отговора за погрешно установяване на факти от първата инстанция, за доказването им при съществено нарушение на съдопроизводствените правила или за необоснованост на обжалваното решение, въззивният съд има правомощия да направи различни фактически констатации. В тези случаи, както и при основателно оплакване за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на събрани относими и допустими доказателства и предявени доводи и възражения на страните, въззивният съд е длъжен да установи фактическата обстановка, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка събраните доказателства, възражения и доводи на страните. В рамките на предмета на проверката по чл.269, предл.2 ГПК, като решаваща инстанция по същество на правния спор въззивният съд е длъжен да обсъди доводите на страните, да прецени правнорелевантните факти от значение за спорното правоотношение, да обсъди събраните по делото доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за недоказани /когато е сезиран с оплаквания относно фактическите изводи на първата инстанция/, както и да разгледа и изложи съображения по оплакванията в жалбите и отговора. При така дадените отговори на повдигнатите правни въпроси, основателни се явяват изложените в касационната жалба доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение във връзка с възраженията на въззивника за необоснованост на фактическите констатации на първата инстанция относно наличието на партида за процесния обект и за наличието на годно СТИ – монтирано по съответния ред, изразяващо се неизпълнение на задължението му да установи фактическата обстановка, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, възражения и доводи на страните, вкл. служебно да допусне допълнителни задачи към съдебно-техническата експертиза с цел изясняване на релевантните за спора факти. Съгласно задължителните указания по т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако във въззивната жалба е въведено оплакване за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, т.е. и без да е необходимо да е поискано допускане на експертиза. С оглед изложеното, на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено като неправилно и необосновано, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото, въззивната инстанция следва да допусне служебно на основание чл.195 ГПК допълнителна съдебно-техническа експертиза /на разноски на ответника/, която след проверка в счетоводството на ответното дружество да даде заключение въз основа на какви показания е изчислена доставената за обект с идентификатор *** електрическа енергия за периода от 10.02.2023 г. до 08.08.2023 г., съвпадат ли тези показания с показанията на СТЕ /електромер с фабричен № */ за този обект, посочени в констативния протокол от 08.08.2023 г.; издадена ли е нова фактура за този обект на доставка, за какъв период, на каква стойност и за кой клиентски номер на името на ищеца; колко клиентски номера се водят на името на ищеца и за колко абонатни номера /обекти на доставка/, като ги посочи изрично, вкл. има ли данни за стар клиентски номер на името на ищеца и съответно за колко абонатни номера; с оглед показанията на св.И., че в обекта /едноетажната къща/, който е ремонтирал е имало „отворени разпределителни кутии с кабели“ и че с приятеля му ги вързали за да има осветление и за да използва бъркалките, а впоследствие и др.уреди, вещото лице да изясни по какъв начин е била доставяна ел.енергия до този обект, преминавала ли тя през съществуващия на място електромер с фабричен № * в който е имало записи за доставка на конкретни количества ел.енергия по две тарифи съгласно констативния протокол 08.08.2023 г. или доставката на ел.енергия за този обект е била извършвана чрез директно присъединен към електропреносната мрежа кабел, който не е преминавал през електромера. Едва след изясняване на всички тези релевантни за спора обстоятелства, въззивният съд следва да прецени налице са предпоставките на чл.51, ал.1 ПИКЕЕ за преизчисляване на количеството ел.енергия, доставяна до този обект. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК при повторното разглеждане на делото, въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени за касационната инстанция. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.