Определение № 290 от 23.09.2014 г. на ВКС по гр. д. № 787/2012 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Национален осигурителен институт, [населено място] с искане за присъждане на направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 8400 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът по молбата [фирма], [населено място] намира искането за недопустимо, като направено след изтичане на едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. Поддържа и това, че искането е не основателно, тъй като молителят не е представил списък на направените разноските за касационното производство - изискване по на чл. 80 ГПК, а това е процесуална предпоставка за упражняване правото да се иска изменение на решението с присъждане на разноските. Молбата е допустима. При проверка за основателността й съдът констатира следното: Касационното производство е приключило с постановяване на решение № 258 от 31.10.2013 г., с което касационната жалба, подадена от [фирма], [населено място], е оставена без уважение. При този изход на производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска да му бъдат заплатени направените разноски за производството. Искане за присъждане на разноски е направено в съдебното заседание проведено на 08.10.2013 г. Списък за разноските и доказателство за тях са представени с писмената защита, депозирана на същата дата. От представения договор за правна помощ, сключен на 04.102013 г. от молителя с адв. Д., се установява, че платеното възнаграждение възлиза на сумата 7000 лв., която не включва ДДС. Записаното в договора за правна помощ в частта за заплатеното възнаграждение има характер на разписка. В този смисъл е и приетото с т. 1 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В представения списък за разноски се поддържа, че те възлизат на сумата 8400 лв. Ответникът има право да му се заплатят само направените разноски, поради което молбата следва да се уважи само за сумата 7000 лв. Претендирани разноски за разликата над 7000 лв. до 8400 лв. не е доказано, че са направени, поради което не са налице изискванията на чл. 78, ал. 1 ГПК. Искането за присъжането им следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно това постановеното решение ще бъде изменено, като касаторът ще бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата 7000 лв. разноски по делото. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.