Решение № 8368 от 27.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1675/2026 г.

Производството по делото е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). С решение № 5415 от 26.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1081/2025 г. по описа на Административен съд - Пазарджик е: 1) отменена по жалба на „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД – гр. Панагюрище пункт 1-ви от заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-86 от 05.06.2025 г., издадена от директора на РЗОК (Районна здравноосигурителна каса) – Пазарджик; 2) отхвърлена жалбата на „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД – гр. Панагюрище срещу пункт 2-ри от заповед за налагане на санкции № 13/РД-253С-86 от 05.06.2025 г., издадена от директора на РЗОК – Пазарджик; 3) осъдена „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД – гр. Панагюрище да заплати на РЗОК – Пазарджик сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение; 4) осъдена РЗОК – Пазарджик да заплати на „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД – гр. Панагюрище сумата от 50 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Пазарджик, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Банкатев, в частта му, с която издадената от него заповед в частта й по пункт 1-ви е отменена. По съображения за неправилност поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК касаторът моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено в оспорената му част и да се потвърди изцяло като законосъобразна заповедта за налагане на санкции и в отменената й от първоинстанционния съд част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на направените деловодни разноски за заплащане на държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Постановеният съдебен акт е атакуван и от „„МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД, ЕИК 112520604, действаща чрез пълномощника адвокат Спасов, в частта му, с която жалбата й до първоинстанционния съд срещу заповедта е отхвърлена в частта й по пункт 2-ри. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на Пазарджишкия административен съд да бъде отменено в обжалваната част и да се уважи първоначалната му жалба, като се отмени заповедта и в частта й по пункт 2-ри като незаконосъобразна. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски пред двете инстанции. Оспорва касационната жалба на другата страна. На свой ред административният орган също оспорва като неоснователна касационната жалба на лечебното заведение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита и двете касационни жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които решението в атакуваните от тях негови части е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационните жалби за неоснователни. Процесната заповед от 05.06.2025 г., чиято законосъобразност е била предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство, е издадена от директора на РЗОК – Пазарджик на основание чл. 74, ал. 5 и чл. 76, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗО, чл. 463, ал. 1 и чл. 465, ал. 1 и ал. 2 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023-2025 г. (НРД за МД за 2023-2025 г.). С нея на „МБАЛ Уни Хоспитал“ ООД са наложени следните санкции: по пункт първи - на основание чл. 453, ал. 7 във връзка с чл. 457, ал. 3 от НРД за МД за 2023–2025 г. за две извършени нарушения на 429, ал. 1 от НРД за МД за 2023–2025 г. на изискванията за надлежно водене на документацията и документооборота (лекар в отпуск е подписал епикризи за две пациентки) е наложена обща „финансова неустойка“ в размер на 200 лв.; по пункт втори – на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо, б „б“ и чл. 59, ал. 13, предл. първо от ЗЗО във връзка с чл. 462, ал. 1, предл. първо, б. „б“ от НРД за МД за 2023-2025 г. и чл. 85, ал. 2, т. 1 от индивидуалния договор е наложена санкцията „частично прекратяване на договора“ за амбулаторна процедура № 38.1 „Осигуряване на скъпоструващи лекарствени продукти по реда на чл. 78, т. 2 от ЗЗО“, по която изпълнителят на болнична медицинска помощ е отчел неизвършена дейност (по отношение на починало преди това лице). Заповедта е издадена след извършена проверка, резултатите от която са обективирани в протокол от 01.04.2025 г., срещу констатациите на проверяващите в който в частта им касателно т. 10 (по отношение на амбулаторната процедура) изпълнителят на медицинска помощ по договор с НЗОК е подал възражения в законоустановения по чл. 74, ал. 4 от ЗЗО срок и се е сформирала арбитражна комисия с представители на РЗОК – Пазарджик и РК на БЛС - Пазарджик, която комисия единодушно (шест на нула гласа) е потвърдила констатацията. За да постанови подложеното на касация решение първоинстанционният съд е извел решаващ извод, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма (в нея са изложени приетите за установени от административния орган факти и са посочени приложимите правни норми) и на дължимата процедура (което обследвал). Досежно съответствието с приложимия материален закон съдът е извършил преценка по отношение на всяко от посочените от органа нарушения дали те в действителност са съставомерни. Приел е както следва: по пункт 1 от заповедта – няма нарушение – защото съгласно 429, ал. 2 от НРД за МД за 2023-2025 г. лекар-специалист, оказващ БМП по КП, АПр и КПр и посочен в приложение № 1 към договора на лечебното заведение, може да извършва тази дейност и извън часовете за работа в представения месечен график по чл. 300, т. 3 в същото лечебно заведение, което не е било съобразено както от проверяващите, така и от директора на РЗОК – Пазарджик, съответно материално незаконосъобразно е наложена санкция; по пункт 2 - има нарушение - установена е отчитане на дейности от изпълнителя на болнична медицинска помощ, извършени на 23.01.2025 г. по отношение на онкоболно лице, починало 6 дни преди това - на 17.01.2025 г., и наложената санкция съответства и е съразмерна на извършеното. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо – постановено е при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт е и правилен и не страда от пороци, чието евентуално съществуване би обусловило наличието на касационните отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, а инвокираните от касаторите възражения не могат да бъдат споделени. То е постановено след обсъждане на всички относими към предмета на спора доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени убедителни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. В хода на съдебното производство съдът е проверил констатациите, обусловили издаването на процесната заповед, като предвид събраните писмени доказателства и приложимия към казуса материален закон в мотивите на решението обосновано е прието, че визираните от органа нарушения в частта й по пункт 1 не са извършени от санкционираното с нея по този пункт лечебно заведение, а нарушението по пункт 2 действително е извършено, правилно е квалифицирано, в резултат на което материално законосъобразно е наложен санкция за извършването му по приложими в случая разпоредби. Първоинстанционният съд (инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) е проверил законосъобразността на процесната заповед съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението му има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства и при анализа им във връзка с приложимата за казуса нормативна уредба е направен обоснован краен извод за частична основателност на жалбата на лечебното заведение срещу санкционната заповед на директора на РЗОК - Пазарджик, като убедително са опровергани релевираните, включително и пред настоящата инстанция, доводи на страните за противното. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи в него съответстват с установените по делото обстоятелства. Изложените от Административен съд – Пазарджик съображения изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, поради което той препраща на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед гореизложеното тезите, които се силаеха да докажат процесуалните представители и на двамата касатори, за неправилност на първоинстанционното решение в съответните атакувани от тях негови части, не могат да бъдат кредитирани, като ненамиращи опора в данните по делото. Постановеният от Пазарджишкия административен съд съдебен акт не страда от пороци, които биха обусловили неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. Поради това и акцесорните касаторови претенции за присъждане на направените деловодни разноски също са неоснователни. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,