Решение № 4655 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет /ОбС/ - Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Йотова, срещу решение № 5652 от 23.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2522/2023г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по жалба на Н. Т. К. е отменено решение № 176 взето с протокол № 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет – Пловдив, с което на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП – ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план – схеми: „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Канализационни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, „Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“, план – схема „Комуникационни – транспортни“ и Правила и нормативи за прилагане на плана и решение № 225 взето с протокол № 13 от 26.07.2023 г. на Общински съвет - Пловдив, с което се изменя и допълва решение №176 взето с протокол № 11 от 29.06.2023 г. на Общински съвет – Пловдив, в частта по отношение на собствения имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Пловдив. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу решението на ОбС в оспорената му част. Алтернативно иска след отмяна на съдебното решение делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът – Н. Т. К., в писмен отговор чрез процесуалния си представител адв. Недева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на Н. Т. К. срещу решение № 225, взето с протокол № 13 от 26.07.2023 г. на ОбС – Пловдив, с което се изменя и допълва решение № 176, взето по протокол № 11 от 29.06.2023 г. на ОбС - Пловдив, с което на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ е одобрен проект за изменение на подробен устройствен план – план за регулация /ПУП – ПР/ за Централна градска част, гр. Пловдив, и план – схеми: „Зелена система“, „Недвижими културни ценности“, „Територии за археологическо проучване“, „Монументални и художествени елементи“, „Водоснабдителни мрежи и съоръжения“, „Канализационни мрежи и съоръжения“, „Електроснабдителни мрежи и съоръжения“, „Електронно снабдителни мрежи и съоръжения“, „Топлоснабдителни мрежи“, „Газоснабдителни мрежи“, план – схема „Комуникационни – транспортни“ и Правила и нормативи за прилагане на плана, в частта за ПИ с [идентификатор] по КККР на гр. Пловдив. За да отмени решението на Общински съвет – Пловдив в оспорената му част, първоинстанционният съд е приел, че актът макар да е издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма, същият е постановен при съществени процесуални нарушения относно изискването за съответствие между различните части на постановения краен административен акт, както и с изискванията за съдържание на неговата графична част. Установени са и нарушения и на материалния закон. Счел е, че към момента на одобряване на проекта за изменение на ПУП - ПР, същият не съответства на действащия ОУП-2022 г. Приел е, че е налице несъответствие между текстовата и графичната част на оспорения план, позовавайки се на заключението на вещото лице по изготвената СТЕ. Излага, че в текстовата част с решението на ОбС – Пловдив е одобрено изменение на действащ ПУП – ПР, а графичната част съответства на направена първа регулация, което води до неяснота на волята на административния орган. Посочва, че графичното отразяване на одобреният проект за изменение на ПУП - ПР, приет и одобрен с оспорените решения на ОбС - Пловдив е в противоречие с изискванията на Наредба № 8 от 14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствени планове и схеми – чл. 68 и т. 8. 12 от Приложение № 1, тъй като в тази част няма чертеж, с който да е онагледено това изменение – няма нанесени стари регулационни линии и „отреждане“ на имотите със зачертани стари и изписани нови данни. Поради това е направил извод, че оспореното решение на ОбС – Пловдив в оспорената му част е незаконосъобразно и го е отменил. Решението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразни и обосновани са изводите на съда, че оспорените решения са издадени от компетентен орган, съгласно изискването на чл. 129, ал. 1 ЗУТ. Неправилно съдът приема, че при постановяване на административните актове са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приетото от съда противоречие между текстовата и графичната част на акта, представлява нарушение на материалния закон, а не допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В настоящия случай не е допуснато съществено нарушение, поради липсата на издадена заповед по чл. 135 ал. 3 ЗУТ, с която се разрешава изработването на проект за изменение на ПУП – ПР. Производството е започнало с приемането на решение № 347 взето с протокол № 15 от 13.09.2012 г. на ОбС – Пловдив, с което на основание чл. 124 ал. 1 и чл. 125 ал. 1 ЗУТ е взето решение за одобряване на планово – техническо задание за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ), специфични правила и нормативи (СПН) – централна градска част (ЦГЧ) – гр. Пловдив, като е възложено на кмета на община Пловдив да извърши всички необходими действия за изпълнение на това решение. В случая производството е започнало като задание за изработване на нов цялостен план на територията, съответно е спазен предвидения ред по чл. 125 ал. 1. Съответно в редакцията на чл. 135 ал. 3 и 5 ЗУТ от ДВ бр. 61/2007г., които са действали и са били приложими към момента на започване на административното производство, е предвидено, че компетентният орган с мотивирано предписание допуска или отказва изработването на плана, а съгласно чл. 135 ал. 1 ЗУТ отново в относимата към онзи момент редакция това е кмета на общината, на който са предоставени такива права от общинския съвет. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове. В хода на съдебното производство безспорно е установено, че представената графична част от плана за регулация не съдържа задължителното извлечение от действащия план преди изменението. Липсват предвижданията, отнасящи се до извършените изменения на регулационните линии и урегулирането на имотите, поради което не е възможно да се прецени характера и обхвата на изменението. При липса на графично наложени стари и нови регулационни линии не може да се направи категоричен извод, че линията възпроизвежда регулацията по ПУП–ПУР от 2016 г., напротив – тя е представена като нова регулационна линия, без доказателства за нейното съответствие с действащата. От заключението на вещото лице се установява, че е предвидено урегулиране на нов самостоятелен [УПИ], 521.611, 521.612,, 521.1225, обществено обслужващи дейности и жилищно строителство (за северната част на [ПИ] на ответника по касация), кв.92 и кв.155 - нов (кв.155 - стар) от ЦГЧ на гр. Пловдив, което е различно от предходния УПИ I – 649, 650,651,652,653,654, 655, 657, 659, 660, 1363, т.е. има изменение на регулацията по отношение на отреждането на новообразуваното УПИ и участващите в него ПИ. Касационната инстанция установява и съществено несъответствие между планово-техническото задание, което е за изработване на ПУП – ПРЗ и крайния одобрен ПУП – ПР, в който липсват предвиждания в частта на застрояването, поради прекратяване на процедурата по ПУП – ПЗ. Заданието изрично предвижда да не се образуват нови УПИ за отделните ПИ, докато в случая е формирано ново УПИ, което представлява пряко нарушение на чл. 125 ЗУТ и на задължителния характер на заданието. От приетата съдебно-техническа експертиза, се установява и несъответствие между процесния ПУП – ПР и действащия към момента на одобряването му Общ устройствен план – ОУП 2022 г. Установено е, че предварителният проект от 2014 г. е съответствал на ОУП от 2007 г., в който имотът на ответника по касация попада в зона „Смф2“. При окончателния проект обаче е предвидена зона „Жс1“, съобразена с действащия ОУП от 2022 г., но самият регулационен план не отразява това съответствие, нито съдържа необходимите данни за връзката между устройствената зона и регулационните линии. Разминаването в устройствената зона компрометира плана и нарушава задължителната връзка между ОУП и ПУП. Съществено нарушение е и липсата на графични части, изисквани при изменение на ПУП, а именно: действащ план, план за изменение и проектно предложение. Установено е, че графичната част съдържа само една нова част – план за регулация, изработен като за нов ПУП, без да се онагледява изменението чрез зачертани стари линии и нанесени нови. Не са налице и текстовата част „било/става“, както и задължителните съгласувателни писма за проект за изменение на ПУП – ПРЗ. Липсват задължителните обозначения по т. 8.13 от Приложение № 1 към чл. 68, ал. 1 от Наредба № 8/14.06.2001 г., които изискват поправките на регулационните линии при изменение на действащи планове да бъдат нанесени в определени цветове и със специфични защриховки. Отсъствието на тези основни елементи води до извода, че процесният проект фактически представлява проект за нова регулация, а не за изменение на действаща такава. С приложената по делото графична част към решението, както и от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че в графичната част на проекта на ПР, одобрен с оспорените административни актове липсва чертеж „изменение на регулацията", а е налице само графична част на стария действащ план и новият ПУП-ПР, т.е. графичната част съответства на първоначален план за регулация. Следователно налице е противоречие между текстовата и графичната част на оспорените решения на Общински съвет – Пловдив, което обосновава тяхната материална незаконосъобразност. Графичната част на ПУП е неразделна част от текстовата част на решението, респективно заповедта за приемането му, като прилагането им е съобразно отразеното в графичната част, като в случая противоречието на двете части води до неяснота на волята на административния орган относно вида на приетия ПУП – първоначален или изменение на действащ ПР. Ето защо като прави извод за материална незаконосъобразност на оспорените административни актове Административен съд - Пловдив постановява решение в съответствие с материалния закон. Нарушението е съществено, тъй като води до пълна неяснота относно обхвата на изменението, препятства съдебния контрол и нарушава правата на заинтересованото лице, лишавайки го от яснота за това кои елементи се изменят и на какво основание. Несъответствието между текстова и графична част на ПУП–ПР представлява самостоятелно основание за неговата отмяна. При постановяване на съдебното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е постановено след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Съдебният акт е с предвиденото в чл. 172а АПК съдържание, като в него са изложени мотиви, обосноваващи изводите на съда. Предвид изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал.2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъде присъдено заявеното в срок и реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 613,55 евро /равностойността на 1 200 лева/, съгласно приложен по делото договор за правна защита и съдействие от 10.09.2025 г. и списък по чл. 80 ГПК. Същото следва да му бъде възстановено на основание чл. 143, ал. 3 АПК, от бюджета на органа издал отменения акт, чиято касационна жалба се отхвърля с настоящото решение. Възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. Същото не се явява прекомерно, с оглед на фактическата и правна сложност на делото и обемът от процесуални действия, извършени от пълномощника на ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение,