Определение № 73 от 28.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 370/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Ю. А. А. срещу решение № 115 от 02.12.2019 г., постановено по гр. д. № 2241 /2019 г. на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на частната жалбоподателка Ю. А. А. за отмяна на постановление за възлагане въз основа на публична продан на недвижим имот от 08.10.2015 г. на ЧСИ А. П. за апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението, в полза на И. П. П., взискател по изпълнително дело с посочен номер, на основание чл.303,ал.1,т.3 и т.5 ГПК. В диспозитива на решението е посочено, че то има характер на определение и може да се обжалва по реда на чл.274,ал.2 ГПК. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Насрещната страна И. П. П. в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба. За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел следното: Производството за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по чл.496 ГПК принципно е процесуално допустимо. Възлагането се извършва с едностранен властнически акт на съдебен изпълнител в качеството му на орган, осъществяващ възложени му от държавата функции. Съдът се е позовал на ТР № 90 от 01.11.1972 г. на ОСГК на ВС и на аналогичността на разпоредбите на чл.231 ГПК (отм.) и чл.303 от действащия ГПК. При проверка на допустимостта на молбата за отмяна ВКС е приел, че преклузивните срокове, установени в разпоредбата на чл.305 ГПК за подаване на молбата за отмяна, са изтекли преди подаването и, което обуславя процесуалната недопустимост на молбата за отмяна: Наведените в молбата за отмяна факти и обстоятелства сочат на основание за отмяна по чл.303,ал.1, т.3 и т.5 ГПК, т.е. молбата за отмяна следва да бъде подадена в срок – 3 месеца от акта за отмяна, но не по-късно от 1 година от влизането му в сила, респ. 3 месеца от узнаване на решението, чиято отмяна се иска. в случая постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 08.10.2015 г., а молбата за отмяна е подадена по пощата с дата на пощенското клеймо 27.02.2019 г. (подчертано в обжалвания акт). Молителката основава искането си на определение от 26.11.2018 г. по ч.гр.д. № 8727 /2018 г. на СГС, I с-в., с което е отменено разпореждането за незабавно изпълнение в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК от 24.10.2014 г. по ч.гр.д. № 49930 / 2013 г. на СРС, 73 с-в. и е обезсилен издадения срещу Ю. А. А. изпълнителен лист, послужил като изпълнително основание за образуване на изпълнителното дело на ЧСИ, респ. на решение № 222 от 07.12.2017 г. по гр.д. № 4594 /2016 г. на ВКС IV г.о.. От изложеното следва, че тримесечният срок по чл.305,ал.1 ГПК е изтекъл на 26.02.2019 г. (вторник, работен ден), поради което отменителното производство е процесуално недопустимо и подадената молба за отмяна следва да бъде оставена без разглеждане. По основателността на частната жалба: Частната жалбоподателка твърди, че определението по ч.гр.д. № 8727 /2018 г. на СГС, I с-в., е влязло в сила на 27.11.2018 г., видно от отбелязване на неговия гръб, следователно по аргумент от чл.62,ал.3 ГПК денят, от който е започнал да тече срокът по чл.305,ал.1,т.3 ГПК е именно 27.11.2018 г., което е отбелязано и в електронната система за справки на СГС, което жалбоподателката представя. Видно от приложеното по гр.д. № 2241 /2019 г. на ВКС, II г.о., определение по ч.гр.д. № 8727 /2018 г. на СГС, I с-в. (л.20 – 22), на неговата трета страница след диспозитива, е отбелязано, че е влязло в сила на 27.11.2018 г.. Същото е отбелязано и в представената с частната жалба разпечатка от портала за достъп до съдебни дела на СГС. Това обстоятелство не се оспорва от насрещната страна. Следва да се приеме, че датата, от която тече началото на срока, не е датата, поставена на съдебния акт, която вероятно отразява датата на написването му, а датата на обявяването му - 27.11.2018 г., защото от този момент той придобива публичност и страните могат да узнаят за него. Както е отбелязано в определението, то не подлежи на обжалване и е влязло в сила в деня на обявяването му. При тази констатация и при изложените от ВКС съображения и съгласно чл.60,ал.3 ГПК следва да се приеме, че тримесечният срок по чл.305,ал.1 ГПК е изтекъл на 2 7 .02.2019 г. (сряда, работен ден), и че подадената по пощата на 27.02.2019 г. (датата на пощенското клеймо е 27.02.2019 г.) молба за отмяна е подадена преди изтичането на този срок, поради което е допустима. Изводът е, че молбата за отмяна е подадена в срок, поради което частната жалба е основателна и молбата за отмяна следва да бъде разгледана по същество, тъй като съставът на ВКС е приел, че производството за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от публична продан по чл.496 ГПК принципно е процесуално допустимо. Поради това обжалваното решение с характер на определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на състава на ВКС, на който делото е разпределено, за продължаване на съдопроизводствените действия. Частният жалбоподател не претендира разноски, а с оглед изхода от това производство насрещната страна няма право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав