Определение № 3420 от 20.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2272/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Г. Вълев, в Затвора [населено място], срещу определение № 488/13.10.2023 г., постановено по адм. дело № 672/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново с искане за отмяната му като неправилно. Частната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното определение съдът на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 изр. второ АПК е върнал частна жалба, подадена от Г. Вълев, срещу определение № 195/02.05.2023 г., постановено по адм. дело № 672/2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. За да постанови този резултат съдът е приел, че с разпореждане от 30.05.2023 г. на частния жалбоподател са дадени указания в 7-дневен срок да внесе дължимата се държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховния административен съд. Със същото разпореждане частният жалбоподател е бил предупреден, че в случай на неизпълнение на указанията на съда, жалбата ще бъде върната на основание чл. 213а, ал. 1 АПК. Разпореждането е съобщено лично на страната на 02.06.2023 г., като в указания срок документ, удостоверяващ плащането, не е представен. При установеното неизпълнение съдът е направил извод, че частната жалба следва бъде върната, тъй като не са изпълнени дадените указания за отстраняване на нередовността, изразяваща се в задължението за внасяне на държавна такса. Определението е валидно, допустимо и правилно. Задължението за внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. за подадена частна жалба произтича от нормата на чл. 235а АПК и е условие за редовност съгласно чл. 213, т. 3 АПК, във вр. с чл. 231 АПК. Като приложение към подадената от Вълев частна жалба не е представен документ за внесена държавна такса, при което същото е оставено без движение от съда за отстраняване на констатираната нередовност. Разпореждането за това е надлежно съобщено на жалбоподателя. Задължението за внасяне на дължимата се държавна такса не е изпълнено до момента на постановяване на обжалваното определение. С оглед изложеното правилно частната жалба е върната на основание чл. 231 във вр. с чл. 213а, ал. 1 АПК. Изложените в жалбата възражения за неотносими за процесния случай. Обжалваното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение