Определение № 41 от 12.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 330/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ГПК. Образувано е по частната жалба с вх. № 6895/22.ХІ.2011 г. на И. М. К.-Й. от С., подадена против определение № 1158 на Пловдивския апелативен съд, ГК, 2-и с-в, от 9.ХІ.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 1097/2011 г., с което въззивното пр-во е било прекратено по отношение на конституираните в него с определение от 24.ІХ.2010 г. като необходими другари /на първоначалните въззивници-ищци/, а именно Н. М. К.-К. и М. Видов К.. Оплакванията на частната жалбоподателка И. Мих. К.-Й. са за постановяване на атакуваното определение при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради което тя претендира отменяването му и „връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд”. Ответната по частната жалба кооперация с наименованието „В.З.К. А.Ч.С.-С.`**”, както и допълнително конституираните във въззивната инстанция като необходими другари на първоначалната ищца и на ответната кооперация, а именно лицата Н. М. К.-К. и съответно М. В.К., не са ангажирали свои становища по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното от Й. определение. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и да е подадена от надлежна /главна/ страна във въззивното пр-во пред Пловдивския апелативен съд, настоящата частна жалба на въззивницата И. М. К.-Й. от С. ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: Съгласно чл. 274 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато дадено определение прегражда по-нататъшния ход на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Атакуваното от частната жалбоподателка Й. определение на Пловдивския апелативен съд не попада в нито една от двете категории съдебни актове, подлежащи на инстанционен контрол, тъй като за него не само не е била изрично предвидена обжалваемост пред по-горен съд, но и защото то няма характера на преграждащо по-нататъшния ход на делото, образувано по установителния иск на Й. срещу ответната кооперация-кредитор, чиито предмет е било прогласяване нищожността на учредена в полза на последната договорна ипотека върху съсобствено на ищцата жилище за обезпечаване на чуждо задължение - това, поето от М. К. по договор за кредит от 20.ХІІ.2000 г. в размер на 33 000 лева. Служебното конституиране на процесуални другари на всяка от първоначалните две страни по спора, не е било продиктувано от съображения за допустимост на иска (липсва задължително другарство). В заключение, след като очевидно се касае за определение по смисъла на чл. 253 ГПК, т.е. такова което не слага край на делото и затова може да бъде изменяно или отменяно от същия съд /въззивната инстанция/: вследствие на изменение на обстоятелствата, но също и поради допуснати „грешка или пропуск”, подадената срещу него частна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Погрешното посочване във финалната част от диспозитива на атакуваното определение, че то подлежало на обжалване пред ВКС, не създава предпоставка за такъв инстанционен контрол. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение