Определение № 50001 от 11.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4517/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 52052 от 25.11.2025 г. от В. Ц. Н. за изменение на решение № 50003 от 24.10.2025 г. по гр. д. № 4517/2021 г. на Върховния касационен съд, II г. о., в частта за разноските като прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на присъдените на насрещната страна С. Й. А. разноски за адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред касационната инстанция в размер на 6260 лв. Иска се същото да бъде намалено до справедлив размер съобразно фактическата и правна сложност на делото. Ответната страна по молбата С. Й. А. е подала писмен отговор, в който е изразила становище за неоснователност на молбата по съображения, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е направено в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание и същото е оставено без уважение с решението по делото. Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., за да се произнесе взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С решение № 50003 от 24.10.2025 г. по гр. д. № 4517/2021 г. на Върховния касационен съд, II г. о., е отменено въззивно решение № 10418 от 11.06.2021 г., постановено по в. гр. д. № 368/2020 г. на Софийския апелативен съд, като вместо него е отхвърлен предявеният от В. Ц. Н. против С. Й. А. иск с правна квалификация чл. 23, ал. 1 СК за признаване за установено, че ищецът е изключителен собственик на недвижим имот – апартамент № Е14, находящ се в [населено място], [улица], вх. Д, ет. 3, с площ от 64,31 кв. м, заедно с избено помещение № 13 от вх.“Д“ с площ от 3, 31 кв. м и припадащите се 2, 15 % ид. части от общите части на вх. „Д“, както и прилежащите към апартамента 0, 39 % ид. части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***, в който е построена сградата, съставляващ УПИ *-*, * от кв. 271 по плана на [населено място], м. „С. г.“, с обща площ от 6040 кв. м, като неоснователен. С решението В. Ц. Н. е осъден да заплати на С. Й. А. сторените от нея разноски по делото за всички инстанции в размер на 12 544 лв. Посочено е, че заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита пред касационната инстанция в размер на 6260 лв. не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, поради което възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е прието за неоснователно. Основание да се допусне изменение на решението в частта за разноски е налице в случаите, когато съдът е допуснал грешка, изразяваща се в нарушаване на правилата за присъждане на разноските, например поради неправилно изчисляване на размера или погрешно кредитиране на представени доказателства за направени разноски, а също, когато липсва или е налице непълно произнасяне по искането или когато не е съобразено поради пропуск направено възражение за намаляване поради прекомерност. В случая не е налице нито една от визираните хипотези. С решението, чието изменение се иска, съставът на Върховния касационен съд е отхвърлил възражението на страната по чл. 78, ал. 5 ГПК, като е приел същото за неоснователно. В случая с молбата си по чл. 248, ал. 1 ГПК страната се домогва да бъде променен вече формираният извод за неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, какъвто резултат не може да бъде постигнат с правното средство по чл. 248 ГПК. С оглед изложеното молбата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,