Определение № 50093 от 11.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1638/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по подадена молба с вх. № 501510/13.03.2023 г. от адв. Н. Н. Д., в качеството му на процесуален пълномощник на касатора - Н. Б. К., с искане за изменение на постановеното по делото решение № 50173 от 06.03.2023 г. в частта за разноските, като бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) за инстанционното разглеждане на спора до достигане на сумата в общ размер на 8 174.97 лв. с ДДС – по 2 724.99 лв. с ДДС съответно за първоинстанционното, въззивното и касационното производства. В молбата се излагат подробни доводи защо към размерите на дължимите за всяка инстанция адвокатски възнаграждения следва да бъде начислен ДДС. В постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, с ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, се поддържат доводи за неоснователност на молбата. По изложени в отговора съображения ответникът счита, че върху дължимото адвокатско възнаграждение не следва да бъде начисляван ДДС. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, като е осъществена процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, и е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Производството по т. д. № 1638/2021 г. е приключило с постановяване на решение № 50173 от 06.03.2023 г., с което като краен резултат в полза на ищеца Н. К. е присъдена допълнително сумата от 25 000 лв. (общо 65 000 лв.) от претендираните 100 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени неимуществени вреди, причинени му при ПТП на 17.11.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.05.2019 г. до окончателното ѝ изплащане. От данните по делото е видно, че във всички инстанции ищецът е представляван при условията на предоставена безплатна правна помощ, като материално затруднено лице (чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА). Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за всички съдебни инстанции е заявено своевременно с молба от 03.11.2022 г., постъпила преди проведеното о. с. з. на 07.12.2022 г., като по делото са налице и доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС. С решението на ВКС е определено дължимото за всички съдебни инстанции адвокатско възнаграждение на адв. Д. съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищеца, като с оглед крайния резултат по спора и определения от ВКС нов справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди, допълнително дължимата сума в размер на 3 495 лв. с ДДС е възложена в тежест на ответното застрахователно дружество. Отговорността на страните за разноски е функционално обусловена от изхода на правния спор и се урежда според правилата на чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски, като същите се изчисляват според изхода на спора в съответната инстанция. По въпроса как се изчислява размерът на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА е налице актуална практика на различни състави на ВКС, ТК – определение № 291/11.07.2022 г. по ч. т. д. № 1240/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50427/05.10.2022 г. по ч. т. д. № 2098/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50460/01.11.2022 г. по ч. т. д. № 16/2022 г. на ІІ т. о., определение № 50462/17.11.2022 г. по т. д. № 2536/2021 г. на І т. о. и други. Изхождайки от разрешенията, възприети в така цитираната съдебна практика, в настоящия случай следва да се приеме, че оказалият безплатна правна помощ на материално затруднено лице адвокат следва да бъде възмезден за положения труд, като дължимото му се възнаграждение се определи при съобразяване на размера на дължимия минимален размер на адвокатското възнаграждение за цялата искова претенция, респ. обжалваемия интерес в съответната инстанция, спрямо уважената част от иска. Неоснователно е възражението на насрещната страна за недължимост на ДДС. В непротиворечивата практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав, обективирана в определение по ч. т. д. № 2725/2019 г., определение по ч. т. д. № 141/2019 г., определение по ч. т. д. № 2559/2016 г. и редица други се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по см. на чл. 2, т. 1 във вр. с чл. 8 ЗДДС; съответно предоставянето на безплатна адвокатска помощ на предвидено в чл. 38, ал. 1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по см. на ЗДДС; поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА във вр. с § 2а от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да включва ДДС. Предвид окончателното произнасяне на ВКС по предмета на спора в съответния размер и при отчитане на изложените аргументи за начина на изчисляване на размера на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА и дължимостта на ДДС, при повторна проверка съдът прецени, че общо дължимият на адв. Д. адвокатски хонорар е в размер на 5 083.40 лв. с ДДС (2 753.40 лв. – за първоинстанционното производство, и по 1 165 лв. за производствата пред САС и ВКС). Вече присъденото на адв. Д. адвокатско възнаграждение за инстанционното разглеждане на спора е по-високо от посочената по-горе сума, с включен ДДС, поради което молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение