Определение № 458 от 07.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 2137/2020 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на „Красикапласт“АД/н/ чрез изпълнителния член на СД К. Ю. К., изпратена по електронна поща, подписана с квалифициран електронен подпис, срещу определение № 260048 от 16.10.2020г. по ч.т.д. № 572/2020г. на Пловдивския АС, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от „Красикапласт“АД/н/ против постановеното по т.д./н/ № 676/2011г. на Пловдивския окръжен съд определение № 1420/06.08.2018г. С него съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика на несъстоятелното дружество да се разпореди от особената сметка на длъжника със сумата 24 600лв., представляваща текущо възнаграждение за синдика за периода м.март 2015г.- м. юли 2018г. С частната жалба се иска отмяна на определението като „очевидно“ неправилно. Оспорва се законосъобразността на извода на апелативния съд, че определението на съда по несъстоятелността, с което е разрешено от особената сметка на длъжника да се извърши плащане на възнаграждението на синдика, не подлежи на последващ инстанционен контрол. Твърдението е, че неговата обжалваемост произтича от разпоредбата на чл.613а,ал.3 във вр. с чл.729,ал.3 ТЗ, тъй като то има характер на одобряване на сметка за разпределение. Позовава се на разпоредбата на чл.639 ТЗ и посочва, че след като вземането на синдика за възнаграждение е възникнало след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност и не е платено на падежа, то подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1 ТЗ, поради което въззивното определение има характер на такова по чл.729 ТЗ. Искането е за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото на ПАС за произнасяне по същество по неправилния акт на съда по несъстоятелността, който следва да изготви сметка за разпределение и по отношение на разноските по несъстоятелността. Изложени са и съображения, че атакуваното определение засяга правото на ефективна защита на длъжника, предоставено му по реда на чл.613а,ал.3 ТЗ и е поставено при незачитане на ЕКЗПЧОС и Хартата на основните права на ЕС. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Обжалваното определение е валидно и допустимо. На частния жалбоподател не е било съобщено атакуваното определение на съда по несъстоятелността, поради което сезирането на апелативния съд следва да бъде счетено за осъществено в рамките на решителния процесуален срок. Оплакванията, основани на ЕКЗПЧОС и ХОПЕС, които са относими към евентуална нищожност на акта са неоснователни. Въззивната инстанция е счела за недопустима частната жалба на несъстоятелния длъжник по съображения, че определението на съда по несъстоятелността не е от кръга на актовете, посочени в чл.613а,ал.1 ТЗ, не е и сред актовете по чл.274,ал.1 ГПК. Приела е, че с оглед съдържанието на мотивите и на диспозитива му, постановеното определение е по чл.658,ал.1,т.9 ТЗ. Обосновала е, че предвид обсъжданите в определението на окръжния съд основания и предпоставки за издаването му, няма база за извод, че волята на съда е била да постанови акт в изпълнение на процедура по 721 и сл. от ТЗ - за одобряване на сметка за разпределение. Мотивирала е, че допустимостта на частната жалба не може да произтече и не следва от изложените в нея твърдения, тъй като допустимостта се обуславя не от твърденията на жалбоподателя, а от вида и характера на акта, който се обжалва. Като допълнителни са изложени съображенията, че в жалбата не се твърди обжалваното определение да нарушава правата на кредитори от предходен ред /каквито няма/, което евентуално да обуслови допустимост и интерес от обжалване. Частната жалба е допустима. Удостоверено е чрез квалифицирано удостоверение за квалифициран електронен подпис, че КЕП на К. Ю. К. се основава на квалифицирано удостоверение за електронен подпис с валидност септември 2020г. - септември 2021г. Частната жалба е неоснователна: С отчета си по чл.659,ал.2 ТЗ за м.юли 2018г. синдикът на „Красикапласт“АД /н/ К. И. е поискал разрешение да плати разноски по несъстоятелността - възнаграждението си на синдик за периода март 2015г.- юли 2018г. от по 600лв. месечно, общо 14 400лв., което искане е удовлетворено с Определение № 1420 от 06.08.2018г. Съдът по несъстоятелността е изложил съображения, че определеното възнаграждение е в размер на 600 лв. месечно; че възнаграждението на синдика съставлява необходим разход, свързан с производството по несъстоятелността и извършването му следва от нормата на чл.661,ал.3 ТЗ, съгласно която текущото възнаграждение се изплаща ежемесечно; че в масата на несъстоятелността към 31.07.2018г. има наличност в размер на 139 646.32лв. С диспозитива на определението съдът по несъстоятелността е разрешил на синдика да се разпореди със сумата 24 600лв., представляваща текущо възнаграждение за посочения период. Съставът на ВКС констатира, че: Синдикът е встъпил в правомощията си на 19.04.2013г. Първата частична сметка за разпределение е изготвена на 18.07.2018г. и е одобрена от съда на 17.08.2018г., с която е удовлетворен изцяло за сумата 64 211лв. кредиторът по чл.722,ал.1,т.3 - НАП. Частична сметка за разпределение № 2 е представена от синдика на 22.08.2018г. и е одобрена от съда на 01.10.2018г. за удовлетворяване на кредитора с ред по чл.722,ал.1,т.6 ТЗ - НАП със сумата 51 031.91лв. /в размер на 11.53% от вземане в общ размер 441 931.91лв. като предявените вземания на НАП са били включени в два списъка на приетите вземания/. С определение от 14.02.2019г. е одобрена трета частична сметка за разпределение, с която е разпределена в полза на НАП сумата 228 227лв. по т.6 на чл.722 ГПК по вземането му с общ размер 441 931.91лв. На 08.05.2019г. съдът по несъстоятелността е одобрил четвърта частична сметка за разпределение, представена на 03.04.2019г. С нея синдикът е разпределил по т.6 на чл.722 ТЗ в полза на НАП сумата 108 623лв. по вземането му в общ размер 441 931.91лв.; разпределил е за плащане 100% от приетите вземания на кредиторите С. П. /член на СД на несъстоятелното дружество/ и ТП на НОИ Пловдив по т.7 на чл.722 ТЗ; частично по 5.28% за удовлетворяване на вземанията на кредиторите - членове на Съвета на директорите С. П., В. А. и К. К., на НАП София и на Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда по т.8 на чл.722 ТЗ. При тези конкретни факти отсъства основание за извод, че изплащането на възнаграждението на синдика за посочения период март 2015г. - юли 2018г. е разрешено в условията на постъпване на средства в масата на несъстоятелността при предходна такава липса/недостиг за покриване на разноските за производството, за да би била налице необходимост от изготвяне на сметка за разпределение, в която да се предвиди и съобрази поредността на удовлетворяване, уредена в чл.722 ТЗ. Няма твърдения и данни по делото, че към датата на падежа на вземането за възнаграждение на синдика то не е могло да бъде удовлетворено поради липса на достатъчно средства в масата на несъстоятелността. Няма никакви данни и твърдения, че разноските по несъстоятелността-възнаграждението на синдика за този период е покрито от налични парични средства с произход реализация на обезпеченията на кредитори с вземания по т.1 на чл.722 ТЗ /в хипотеза на т.9 на ТР № 1 от 03.12.2018г. на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017г./ или че е разрешено разпореждане със суми за възнаграждение за синдика при неудовлетворени други падежирани вземания от същия ред. От изложените по-горе факти се установява, че към датата на акта на съда по чл.658,ал.1,т.9 ТЗ - 06.08.2018г., по особената сметка на длъжника е налична набрана сума 139 646.32лв., която е остатък след първата частична сметка за разпределение и удовлетворяване изцяло на кредитора по чл.722,ал.1,т.3 - НАП; наличната сума от 139 646.32лв. е остатък и след плащането на предходно възнаграждение на синдика за периода м.март 2013г.- м. февруари 2014г., разрешено с определение на съда по несъстоятелността от 15.06.2018г. Приложими за конкретния казус са съображенията, изложени в решение № 28 от 24.07.2019г. по т.д.№ 1795/2018г. на 2 т.о. на ВКС, които настоящият състав споделя изцяло: За работата си в производството по несъстоятелност синдикът има право на възнаграждение - текущо и окончателно, чийто размер, съгласно чл.661,ал.1 във връзка с ал.6 ТЗ, се определя с решение на събранието на кредиторите или от съда. Текущото възнаграждение на синдика се изплаща ежемесечно, съобразночл.661,ал.3 ТЗ по правило от наличните парични средства на длъжника в масата на несъстоятелността. Изплащането на възнаграждение е форма на разпореждане с имущество на длъжника и по аргумент от чл.658,ал.1,т.9 ТЗ за извършването му е необходимо разрешение от съда по несъстоятелност. За да получи разрешение, синдикът следва да отправи искане до съда като представи отчет за дейността си през месеца, за който се дължи търсеното текущо възнаграждение. Представянето на отчет гарантира възможността съдът по несъстоятелност да упражни контрол върху работата на синдика и косвено върху разходването на средства от масата на несъстоятелността, предназначена за удовлетворяване на кредиторите в производството по несъстоятелност. Разрешението за изплащане на възнаграждение е своеобразно одобрение от страна на съда за извършването на разход от масата на несъстоятелността до размер на определеното по реда начл.661 ТЗ текущо възнаграждение на синдика. Ежемесечното изплащане на текущо възнаграждение в съответствие счл.661,ал.3 ТЗ е възможно само тогава, когато длъжникът разполага с налични парични средства или има регулярни източници на доходи, чрез които в масата на несъстоятелността постъпват необходимите за възнаграждението средства. Липсата на средства е пречка вземането на синдика да бъде удовлетворено съобразно изискването начл.661,ал.3 ТЗ, но не препятства правото на синдика да получи възнаграждението си в по-късен момент /след привнасяне на разноски от кредитор/кредитори в хипотезите на чл.629б ТЗ във вр. с чл.632,ал.5 ТЗ, респ. след попълване на масата на несъстоятелността със средства от осребряване на имущество на длъжника/ и тяхното разпределение със сметка почл.721 ТЗ. Както се посочи, по силата на разпоредбата на чл.661,ал.3 ТЗ синдикът получава текущото си възнаграждение ежемесечно като разрешение за това дава съдът - чл.658,ал.1,т.9 ТЗ. Настоящата хипотеза е именно такава - атакуваното пред апелативния съд определение на съда по несъстоятелността е по чл.658,ал.1,т.9 във връзка с чл.661,ал.3 ТЗ и е постановено в хипотеза на наличие на парични средства в масата на несъстоятелността за възнаграждението на синдика. Поради това, неоснователна е тезата на частния жалбоподател, че първоинстанционното определение има характер на одобряване на сметка за разпределение. Както се посочи, същественото е, че жалбоподателят не твърди и по делото отсъстват данни към момента на падежа на ежемесечно дължимото възнаграждение на синдика, това текущо възнаграждение да не е могло да бъде изплатено поради липса на средства в масата на несъстоятелността. В материалите, приобщени по делото, не са представени финансовите отчети за периода март 2015г. - май 2018г. /те са недостъпни и в ТРРЮЛНЦ/, за да бъде извършена релевантната преценка дали е съществувала пречка - недостиг на средства в масата на несъстоятелността за изплащане на възнаграждението, за да възникне основание това вземане да бъде включено в сметка за разпределение след осребряване на имущество от масата на несъстоятелността /под формата на разноски по чл.723,т.2, с поредност по чл.722,ал.1,т.3 ТЗ/. Същевременно, от отчета за м.юли 2018г. е видно, че в масата на несъстоятелността към 31.07.2018г. има наличност в размер на 139 646.32лв. Тези констатации изключват възможността в масата на несъстоятелността да е имало недостиг/липса на средства за изплащане на текущото ежемесечно възнаграждение на синдика. Неоснователна е и тезата, че след като не е платено на падежа, съгласно чл.639 ТЗ, вземането на синдика за възнаграждение подлежи на удовлетворяване по реда на чл.722,ал.1 ТЗ. В конкретния случай, независимо че възнаграждението на синдика е станало изискуемо с изтичане на календарния месец, той е отправил искането си за плащане на текущото му възнаграждение за периода март-2015г.-юли 2018г. на 04.06.2018г., с отчета си за м.юли 2018г. и то е удовлетворено с разрешение от 06.08.2018г. Въпросът дали това вземане е било погасено по давност не стои. Следователно, извършената от въззивния съд преценка относно допустимостта на обжалването е изцяло в съответствие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.613а,ал.3 ТЗ постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност, извън тези по ал. 1, подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд и по съответния ред от ГПК. Допустимостта на въззивното обжалване по отношение на постановените от съда по несъстоятелността определения е обусловена от изпълнението на изискванията на чл.274,ал.1 ГПК - на инстанционен контрол пред съответния апелативен съд подлежат само онези първоинстанционни определения, които са преграждащи по-нататъшното развитие на делото/т.1/ или по отношение на които законът изрично е предвидил възможността да бъдат обжалвани /т.2/. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на 1т.о.