Определение № 4655 от 30.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3221/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Подадена е частна касационна жалба от „ТЕЛЕКОН КО“ ООД, чрез адв. Н. А., срещу определение № 7313/30.03.2026 г. по възз. ч. гр. д. № 533/2026 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната жалба на страната против разпореждане № 4608/13.01.2026 г. по гр.д. № 44392/2025 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната подадената от дружеството въззивна жалба вх. № 5491/09.01.2026 г. срещу решение № 23531/22.12.2025 г., постановено по същото дело. В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, поради допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила. В изложението си жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1) от кой момент започва да тече срокът за обжалване при бързо производство, когато „решението не е обявено на датата, посочена в протокола по чл. 315, ал. 2 ГПК“; 2) „следва ли да се приеме, че е спазена нормата на чл. 315, ал. 2 ГПК, когато срокът за обжалване се обвързва с датата на постановяване на решението, а не с датата на обявяване на решението“; 3) „следва ли съдът да изследва редовността на връчването на решението, респ. кога е потвърдено получаването на електронно съобщение, когато страната изрично се позовава на връчване по реда на чл. 41а, ал. 2 ГПК“; 4) „когато има съмнение за датата на обявяване на решението, следва ли да се приеме, че решението е обявено на датата, отбелязана към регистровия номер на документа, или това е само дата на постановяване на акта“. Твърди се, че по първите три въпроса въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, а последният е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното: Първоинстанционното производство е било образувано по предявени от С. Л. В. срещу „ТЕЛЕКОН КО“ ООД искове по чл.344, ал. 1, т. 1 - т. 3 КТ и е разгледано по реда на Глава 25-та ГПК „Бързо производство“. В проведеното открито съдебно заседание от 10.12.2025 г., за което ответникът е бил редовно уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК (от предходното заседание по делото) съдът е обявил, че ще се произнесе с решение на 22.12.2025 г. На посочената дата е постановено и обявено решението на СРС - решение № 23531/22.12.2025 г. по гр. д. № 44392/2025 г. Двуседмичният срок по чл. 315, ал. 2 ГПК за обжалване е започнал да тече от 22.12.2025 г. и е изтекъл на 05.01.2026 г. (присъствен ден), а въззивната жалба е подадена на 09.01.2026 г. При тези данни въззивният съд е съобразил задължителното тълкуване, дадено с ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК на ВКС, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението променя началния момент на срока за подаване на жалба, само ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. Посочено е, че в случая препис от решението е връчен на жалбоподателя, чрез упълномощения адвокат, на 05.01.2026 г., като в него изрично е посочено, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок от обявяването му – 22.12.2025 г. Предвид това е прието, че подадената от „ТЕЛЕКОН КО“ ООД въззивна жалба вх. № 5491/09.01.2026 г. е просрочена и подлежи на връщане на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Първите три въпроса в изложението са некоректно зададени, доколкото освен защитната теза на страната, формулировката им предпоставя факти и обстоятелства, които не е установено да са се осъществили. Няма никакви данни „датата на постановяване“ и „датата на обявяване“ на решението на СРС да са различни. Напротив, касае се за една и съща дата (22.12.2025 г.), която страната при проявена процесуална грижа за работите си е могла да узнае своевременно, като подаде въззивната си жалба в периода от време за обжалване, изрично указан от съда. Отделно от това, въззивното определение е в пълно съответствие с приетото по ТР № 12/11.03.2013 г. по тълк. д. № 12/2012 г. на ОСГК,ВКС, че срокът за обжалване на решение, обявено при условията на чл. 315, ал. 2 ГПК, тече от датата, на която съдът е посочил, че ще постанови решението си. Връчването по чл. 7, ал. 2 ГПК на преписи от решението не променя началния момент на срока за подаване на жалба. Обратното е възможно, ако на страните е изпратен препис от решението с други указания или решението е обявено след датата, предварително посочена по чл. 315, ал. 2 ГПК. В случая, съдът е обявил в о.с.з. датата, на която ще постанови решението си, обявил е съдебния си акт на същата дата и е изпратил съобщение с препис от решението, в който изрично е посочено, че решението може да се обжалва така, както е посочено в него - от датата 22.12.2025 г., на която е обявено. Четвъртият въпрос в изложението няма претендираното от страната значение и не може да обуслови селектирането на жалбата. Въпросът е поставен хипотетично и е без връзка с данните по делото и решаващите изводи на въззивния съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение