Определение № 101 от 28.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 240/2012 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. чл. 304 ГПК. Образувано е по молбата на М. Б. Н. от [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 31 от 18 януари 2010 г., постановено по гр.д. № 844 по описа на Софийския окръжен съд за 2009 г. В молбата се сочи, че бракът между нея и ищеца по спора бил сключен преди завеждането на делото, процесният имот е придобит по време на брака, а за определението на съда, с което не се допуска касационното обжалване на делото, молителката узнала на 17 октомври 2011 г., когато отишла да заплати дължимите данъци за имота и констатирала, че друг лице плаща данъците; производството пред съдилищата се е развило без участието на молителката и не е уведомявана и призовавана за делата; тъй като молителката е заинтересована и като съсобственик на имота е необходим другар, и не е участвала в производството, в следствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от участие, което е било задължително. Ответниците М. К. В. от [населено място] и П. И. Т. от [населено място], в два отделни отговора по реда на чл. 306, ал. 2 ГПК с еднакво съдържание изтъкват, че молбата е недопустима и неоснователна. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане и наведените от страните доводи, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима като подадена след законно установения срок. Атакуваното съдебно решение е влязло в сила на 30 декември 2010 г. с постановяването на определение № 1271 от същата дата по гр.д. № 735 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2010 г., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Молбата за отмяна е подадена на 1 декември 2011 г. Според молба от М. Б. Н., приложена на л. 164 от първоинстанционното дело (гр.д. № 354 по описа на районния съд в [населено място] за 2007 г.), молителката е запозната изцяло с исковете на съпруга й Б. Н. по гр.д. № 354/2007 г. по описа на районния съд в [населено място] и се присъединява изцяло към неговите твърдения като напълно основателни и верни; заявява се още, че случаят бил дискутиран с нея като негова съпруга и се иска уважаване на предявените искове като основателни и законосъобразни. При посочените обстоятелства следва да се приеме, че молителката е знаела за предявените от ищеца и неин съпруг искове относно съсобствения им имот още в течение на първоинстанционното производство, поради което най-благоприятният за молителката срок според чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК започва да тече от деня, в който е узнала за решението, който е най-късно денят на влизане в сила на атакуваното решение с постановяването на определението на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК (чл. 296, т. 3, пр. първо ГПК), препис от което по аргумент на чл. 7, ал. 2 ГПК не се връчва на страните. След като молителката е била наясно с факта на предявяване на исковете и въпросът за участието й в процеса като необходим другар е бил повдигнат от съпруга й в касационното производство (както е явно от касационната жалба), интересите на молителката са налагали да се информира за постановяването на съответното определение по допускане на касационното обжалване, евентуално – да спази законовия тримесечен срок за подаване на молбата за отмяна след влизането на решението в сила. Ето защо предявяването на молбата за отмяна на 1 декември 2011 г. е сторено единадесет месеца след влизането на решението в сила, което значи и след срока според чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което молбата следва да се остави без разглеждане като просрочена. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение