Определение № 112 от 12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 2818/2015 г.

взе предвид: Постъпила е молба с вх.№ 1487/10.02.2016 год. от Пламен И. А., ищец по т.дело № 2818/2015 год. на ВКС, ТК, ІІ отделение, за освобождаване на сумата 264,11 лева, внесена като обезпечение за спиране на изпълнението по реда на чл.48, ал.2 ЗМТА, и превеждането й по сметка на молителя в ТБ [фирма]. [фирма] София, ответник по иска с правно основание чл.47, ал.1, т.2 и т.4 ЗМТА, не е взел становище по искането за възстановяване на сумата, представена като обезпечение. Настоящият съдебен състав след проверка на данните по делото намира молбата за основателна. Производството пред ВКС е образувано по иск за отмяна на арбитражно решение, постановено по арб.дело № 6700/2012 год. от Арбитражен съд при „С. за правна помощ и медиация” София. С определение на ВКС, Търговска колегия, Второ отделение, от 23 октомври 2014 год. е допуснато спиране на изпълнението на арбитражно решение № 455 от 9 юни 2015 год. по арб.дело № 6700 по описа за 2012 год. срещу представено от ищеца обезпечение в размер на сумата 264,11 лева по т.дело № 2818/2015 год. Съгласно удостовереното от гл.специалист-счетоводител при ВКС сумата е постъпила на 20 октомври 2015 год. по сметката за обезпечения на ВКС и към момента на подаването на молбата за възстановяването й се намира по специалната сметка за обезпечения на ВКС /удостоверения от 23 октомври 2015 год. и от 11.02.2016 год. на гл.специалист счетоводител/. Производството по т.дело № 2818/2015 год. на ВКС е прекратено поради отказ от иска с протоколно определение № 25/16.02.2016 год., влязло в сила на 8 март 2016 год. Ищецът по арбитражното дело и ответник по молбата за освобождаване на обезпечението не е взел становище по нея в определения от съда срок. Производството по отмяна на арбитражно решение е особено исково производство и правилата на част ІV на ГПК относно обезпечението не намират приложение, спирането на изпълнението е уредено като обезпечителна мярка в специалния ЗМТА/чл.48, ал.2/ по искове за отмяна на арбитражно решение по чл.47 ЗМТА и се допуска само от ВКС срещу представяне на обезпечение в размер на интереса от отмяната на решението. Поради особената процесуална роля на ищеца, който е ответник в материалноправния спор, разрешен в арбитражното производство, общите правила на ГПК относно обезпечението, уредено в полза на ИЩЕЦА, са неприложими при спиране на изпълнението на арбитражното решение, представляващо единствената обезпечителна мярка на иска по чл.47 ЗМТА. Тя се постановява по искане на ОТВЕТНИКА В АРБИТРАЖНОТО ПРОИЗВОДСТВО и се подчинява на режим, различен от този по част ІV на ГПК. Внесената като обезпечение на бъдещ иск за вреди сума от молителя е предназначена за обезщетяване на ищеца в материалноправния спор при ЕВЕНТУАЛНИ ВРЕДИ, които биха настъпили в резултат на отложено или осуетено изпълнение на арбитражното решение. В случая исковото производство пред ВКС е прекратено с влязло в сила определение поради отказ от иска, а заинтересованата страна не се е противопоставила на исковете за освобождаване на обезпечението поради възнамеряван иск за обезвреда на евентуално настъпили щети от спирането на изпълнението. По изложените съображения искането следва да бъде уважено. Водим от горното настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС