Определение № 4797 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2161/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на КОНПИ против решение № 17/23.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 319/2024 г. от състав на АС – Бургас. Ответниците по касационната жалба не са представили писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е счел искането за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество за неоснователно и е отхвърлил същото. С въззивното решение е прието следното: Съдът е приел, че фактите по делото не дават основание да се направи логически обосновано предположение за причинна връзка/пряка или косвена/ между престъплението по чл.213а ал.2 т.1 НК,за което е осъден Т. С. и придобиването на процесното имущество. Прието е, че престъплението, във връзка с което е образувано производството по отнемане на имущество е извършено на 02.02.2009г., то не е продължавано или продължено по смисъла на НК. Инкриминираната дейност представлява едно деяние, извършено на конкретна дата, поради което съдът няма основание да направи логически извод, че е съществувала обективна възможност за генериране на приходи и имущество от тази конкретна престъпна дейност назад във времето ,през периода 2001 г.-2006 г. Фактът, че престъплението по чл.213а ал.1 т.2 НК, като извършено на конкретна дата през 2009 г.,обективно може да презумира възникнала обективна възможност за проверяваното лице да придобие имущество със средствата, придобити от тази престъпна дейност в период, следващ датата на престъпното деяние, но такова имущество ответниците не притежават. Посочено е, че не може да бъде обоснован извод за връзка между придобиването на имуществото с извършвана от ответника престъпна дейност по обвинението за извършено престъпление по чл.255 НК, тъй като по това обвинение има влязла в сила оправдателна присъда по нохд № 1208/2006г.по описа на ОС-Пазарджик. При зачитане на задължителната сила на оправдателната присъда съобразно чл.300 ГПК, съдът е приел, че няма основание да направи обосновано предположение за наличието на причинна връзка между това престъпление и придобиването на процесното имущество. По факта, че С. е бил осъждан за други престъпления,извършени през проверявания период между страните не е съществувал спор. Спорно е обаче дали тази друга престъпна дейност може да подкрепи логически обосновано предположение за пряка или косвена връзка с придобиването на процесното имущество. Не е било спорно, че останалите престъпления, за които е бил осъден С. не попадат в изброените в чл.3 т.1-25 от ЗОПДИПП/отм./,поради което причинната връзка не може да бъде презумирана на това основание. Срещу С. е било образувано досъдебно производство пр.пр. №2064/2008г. на РП- П. за извършено престъпление по чл.213а ал.1 НК, наказателното производство по което е било прекратено на 29.08.2009 г. на основание чл.243 ал.1 т.2 НК. При тези факти, съдът е приел, че няма основание да съобрази недоказана престъпна дейност по прекратено наказателно производство като източник на приходи от престъпна дейност за ответника С.. С влязла в сила присъда от 14.03.2001 г. по нохд №480/2001г. по описа на РС-Пазарджик ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр.ал.2 НК, като на основание чл.55 ал.1 т.2 б.“Б“НК му е било наложено наказание глоба в размер на 1000 лв. Деянието по чл.308 ал.1 НК е съставяне на неистински официален документ или преправяне съдържанието на официален документ с цел да бъде използван. С. не е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.308 ал.2 НК /документи за образование, винетни стикери, документи за самоличност и др./ или по чл.308 ал.3 НК/с цел имотна облага/, които са в изброените в чл.3 от ЗОПДИППД/отм./ престъпления. Тъй като имотната облага е съставомерна по квалифицирания състав на престъплението по чл.308 ал.3 НК, то съдът е приел, че няма основание за извод само въз основа на данните от присъдата, че престъплението по чл.308 ал.1 НК, за което е бил осъден ответникът е престъпна дейност, от която е обективно възможно да са генерирани облаги/пари или имоти/. Прието е, че не е установима също пряка или косвена връзка между престъплението по чл.213а НК, за което е осъден С. през 2009г. и настоящото престъпление по чл.308 ал.1 НК. С влязла в сила присъда от 04.11.2004г. по нохд №1516/2004 г.по описа на РС-Пазарджик/потвърдена с решение от 29.03.2005 г.по внохд №142/2004г. по описа на ОС-Пазарджик, ответникът е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.270 ал.2 НК и на основание чл.78А ал.1 НК му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Деянието по чл.270 ал.2 НК се състои в противозаконно пречене на орган на властта да изпълни задълженията си, свързани с контрол върху трафик на наркотични вещества, аналози и прекурсори. Прието е, че няма данни тази престъпна дейност да е свързана пряко или косвено с реализиране на приходи, както и с повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.354а или чл.354б и чл.354 в НК. Посочено е, че няма преки или косвени данни, които да обосноват логическа връзка между това престъпление и престъплението по чл.213а НК, извършено от С. през 2009г. С определение от 12.05.2006г.по нохд №2589/2005г.по описа на РСПловдив е одобрено споразумение, с което С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.с чл.130 ал.1 и ал.2 НК, като на основание чл.55 НК му е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. Престъпното деяние е за причинена лека телесна повреда по хулигански подбуди, за което съдът е приел, че няма основание да направи логично обосновано предположение за възможност на ответника С. да е придобил парични средства или имущество в резултат на това деяния. В тази връзка съдът е отбелязал, че квалифицираните състави на престъплението телесна повреда включват нанасяне на телесна повреда с користна цел/чл.131 ал.1 т.10 НК;от лице, което действа по поръчение на ОПГ/чл.131 ал.1 т.8 НК;с цел да бъде прикрито друго престъпление/чл.131 ал.1 т.10 НК/ и др., които биха могли да бъдат свързани косвено с обективна възможност на лицето да генерира парични средства от престъпна дейност. Не се установява пряка или косвена връзка между това престъпление и престъплението по чл.213а НК, извършено от С. през 2009г. С присъда от 03.05.2006г.по нохд №486/2006г.на РС-Пазарджик потвърдена с Решение от 12.10.2006г.по внохд №661/2006г.на ОСПазарджик, С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.316 вр.с чл.308 ал.1 НК, като на основание чл.78 А от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Деянието се състои в съзнателно ползване на неистински или подправен документ,когато за съставянето му от извършителя не може да се търси наказателна отговорност. Данни за възможност за реализиране на приходи от тази престъпна дейност няма, като и по това осъждане е посочена връзка с чл.308 ал.1 НК, т.е.то също не е по квалифицирания състав на чл.308 ал.3 НК. Не се установяват факти и обстоятелства,които да сочат на пряка или косвена причинна връзка между това престъпление и извършеното от С. през 2009 г.престъпление по чл.213а НК. Въз основа на горното, съдът е приел, че по делото няма доказателства, които да могат да обосноват основателно предположение,че процесното имущество ответниците са придобили със средства, получени от престъпната дейност на Т. С. по гореописаните престъпления, за които има влезли в сила присъди и споразумения. В тази връзка съдът е отбелязал, че по всички анализирани престъпления, за които е осъден ответникът има квалифицирани състави, включени в обхвата на чл.3 от ЗОПДИППД/отм./,но такива обвинения не са били предявявани, нито има такива осъждания. Признаването от страна на съда на самостоятелна пряка или косвена връзка между тази престъпна дейност/която очевидно е извън обхвата на специалния закон/ и придобитото през периода 2001 г.-2006 г.имущество от ответниците, без да се търси каквато и да било логическа, макар и косвена връзка с престъплението по чл.213а НК, по повод на което е инициирано производството по чл.28 от ЗОПДИППД/отм./, съдът е приел, че би означавало недопустимо да се излезе извън обхвата на чл.3 ал.1 от Закона. В изложението на касационното обжалване относно допустимостта на обжалването се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, които според касатора са разрешение при наличието на предпоставките за допустимост на обжалването. Сочи се правен въпрос, приложима ли е разпоредбата на чл.4, ал.1 ЗОПДИППД /отд./ в случай, че по едно от основните престъпления, попадащи в приложното поле на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отд./ лицето е оправдано, но има множество други извършени престъпления, част от които не попадат в приложното поле на чл.3, ал.1 ЗОПДИППД /отд./. Съдът е обсъдил подробно и конкретно всяко едно от престъпленията, по които е повдигнато обвинение на ответника, както и по които е постановена осъдителна присъда или споразумение с обвинението и одобрено от съда, като не е отрекъл възможността да се достигне до извод за наличие на основание за отнемане на имуществото, приемайки че са налице предпоставките за това, но в конкретния случай е прието, че характера на престъпната дейност е такава, че не можи да се направи логически и обосновано наличието на пряка или косвена връзка между престъпната дейност на ответника, която безспорно е налице от една страна и придобиването на имуществото от друга. В тази насока съдът е съобразил съдебната практика на ВКС, отразена и в ТР№7/306.2014г., съгласно която е необходимо да има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката да може обосновано да се предположи логически,с оглед обстоятелствата по делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). Конкретната престъпна дейност и обстоятелствата, от които се прави предположението за връзката с придобиването на имуществото, са тези, които определят релевантния период във всеки конкретен случай, който трябва да е в рамките на чл. 11 ЗОПДИППД /отм./. Съдът е съобразил и практиката на ЕСПЧ, в т.ч. и решението на същия съд, постановено по жалба именно на ответниците по настоящото дело, като изводите на съда относно липсата на връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото не са направени в противоречие с тази практика, напротив, при нейното съобразяване. Поставения втори въпрос относно дейността конкретно на Т. С. и придобитото имущество е фактически въпрос, а не правен, поради което не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска. Водим от горното, състав на ВКС