Определение № 1430 от 26.05.2026 г. на ВКС по т. д. № 862/2026 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Бизнесконсулт“ ООД, [населено място] (променена правна форма на 10.11.2025г.), чрез управителя К. А. П., представлявано от адв. Д. Б., срещу решение № 328 от 29.12.2025г. по в.т.д.№ 399/2025г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдено решението по т.д.№ 109/2024г. на ОС Варна за отмяна на взетото на 22.02.2024г. от общото събрание на съдружниците на „Бизнесконсулт“ ООД решение за изключване като съдружник на ищеца П. А. П. на основание чл.126,ал.3,т.2 ТЗ, вписано в ТРРЮЛНЦ на 23.04.2024г. В касационната жалба на първо място са изложени доводи за недопустимост на обжалвания акт с аргумента, че ищецът П. П. не е разполагал с право на иск по чл.74 ТЗ, тъй като към 06.03.2024г. - момента на подаване на исковата молба за отмяна на решението от процесното общо събрание на съдружниците от 22.02.2024г., не е налице влязъл в сила съдебен акт за отмяна на предходното решение от 14.10.2019г. на общото събрание, с което П. П. е бил изключен като съдружник. Изложено е, че решението от 14.10.2019г. не е било заявено за вписване по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, това решение е било атакувано от изключения съдружник по реда на чл.74 ТЗ, образувано е било т.д.№ 1743/2019г. на ОС Варна, който с решение от 10.05.2023г. е отменил изключването му; този акт е потвърден с решение от 10.11.2023г. по в.т.д.№ 397/2023г. на АС Варна, недопуснато до касационно обжалване с определение от 20.03.2025г. по т.д.№ 485/2024г. на ВКС, Второ т.о., когато решението за отмяна на изключването е влязло в сила. Като се поддържа, че към датата на подаване на исковата молба ищецът не е бил съдружник в „Бизнесконсулт“ и не е разполагал с право на иск по чл.74 ТЗ, защото е изгубил качеството си на съдружник с приемане на решението за изключването му на 14.10.2019г., което е произвело незабавно действие във вътрешните отношения между съдружниците и дружеството, се твърди, че атакуваният съдебен акт е постановен по иск на лице, не разполагащо с легитимация на съдружник да оспори процесното решение на общото събрание. Поддържа се, че последващата отмяна на взетото на 14.10.2019г. решение за изключване на П. П., не може да доведе до различен правен резултат поради отсъствие на обратно действие на влязлото в сила решение по предявения иск по чл.74 ТЗ срещу изключването от 14.10.2019г.. Изложени са и съображения за неправилност на атакувания акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Доводът за недопустимост на предявения иск е изложен за първи път в касационната жалба и е поддържан в изложението, в което като първи въпрос е поставен - „ Разполага ли с право да обжалва решение по чл.126, ал.3 ТЗ лице, което към датата на предявяване на искането за отмяна на решението на ОСС изключването му като съдружник, е изключено като съдружник от същото дружество с предходно решение по чл.126, ал.3 ТЗ, което решение на ОСС не е било отменено с влязло в сила съдебно решение ?“, като се твърди, че разрешението на въпроса за активната процесуална легитимация на ищеца е в отклонение от практиката на ВКС, съгласно която тя е абсолютна положителна предпоставка, за която съдът следи служебно във всяко положение на делото, изключва неговата допустимост, поради което производството по делото следва да бъде прекратено. Позовава се на решението по т.д.№ 1068/2016г. на Второ т.о. и цитирананата в него практика - по т.д.№ 269/2009г.на Първо т.о., по по т.д.№ 500/2009г. на Второ т.о., по т.д.№ 379/2009г. на Второ т.о. на ВКС. В отговора на жалбата ищецът П. П. възразява срещу основателността на довода за недопустимост на обжалваното решение като постановено по недопустим иск на лице, неразполагащо с такова процесуално право. С довода, че в касационната жалба на ответното дружество за първи път се прави възражение за липса на процесуална легитимация на ищеца П. П. да иска отмяна на решението на ОСС от 22.02.2024г., се заявява „възражение за нищожност на решенията на ОСС от проведеното на 14.10.2019г. заседание“. Аргументите за нищожност са, че на предходно заседание от 17-18 септември 2019г. като съдружник е изключен К. П., а решението за отмяната на неговото изключване по предявения иск по чл.74 ТЗ (по т.д. 1558/2019г. на ОС Варна, потвърдено по в.т.д.№ 148/2021г. на АС Варна), е влязло в сила на 27.10.2022г ., с постановяване на определение по т.д. № 2024/2021г. на Първо т.о. на ВКС за недопускане на касационното обжалване на решението по в.т.д.№ 148/2021г. на АС Варна, т.е. в периода от 17-18 септември 2019г. до 27.10.2022г., К. не е бил съдружник в „Бизнесконсулт“ и не е имал право нито да свиква, нито да участва на общи събрания и да взема решения, включително и предходното решение за изключване на ищеца като член на дружеството от 14.10.2019г. Ответникът в касационното производство счита, че възражението за нищожност, съгласно т.2 от ТР №1/06.12.2002г. на ОСГК на ВКС, може да бъде релевирано и в друго производство, по което ищец е дружеството, както и по реда на чл.104 ГПК- отм., така и по реда на чл.118 ГПК- отм. Счита, че „Бизнесконсулт“ чрез съдружника К. П. е действал противоправно като не е вписал в регистъра изключването на съдружника П. П. от 14.10.2019г., отправил е предупреждение и покана за свикването на процесното общо събрание и го е провел. Недобросъвестността е обоснована и с оглед на факта, че ответното дружество до момента не е искало прекратяването на настоящото производство, а даже е заявило искане за спирането му до приключване на предходното производство по иска на П. П. по чл.74 ТЗ срещу решението на ОСС от 14.10.2019г. Доводът, че ответното дружество чрез съдружника К. П. се домогва да черпи права от собственото си противоправно поведение е обоснован и с обстоятелството, че двадесет и пет дни след като е бил изключен като съдружник, К. П. е свикал ОСС от 14.10.2019г., на което е изключил съдружника П.. Неоснователността на възражението на касатора за отсъствие на активна легитимация у съдружника П. П. да предяви иска срещу решението за изключването му от 22.02.2024г., в отговора на касационната жалба ищецът обосновава и с виждането си, че с предявяването на иск по чл.74 ТЗ срещу решението на ОСС от 14.10.2019г., с което ищецът за първи път е изключен като съдружник, до постановяване на окончателното решение по този спор (т.д.№ 1743/2019г. на ОС Варна), П. П. си е запазил правото да обжалва и всички последващи решения на ОСС на „Бизнесконсулт“, които се намират във връзка с вече взетото решение от дружеството за изключването му като съдружник и/или са последица от изключването му, в който смисъл се позовава на решение № 50003 от 24.04.2024г. по т.д. № 136/2020г. на Второ т.о. на ВКС. Действително в отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че искът е допустим, исковата молба е редовна, поддържаното искане е за отхвърлянето на иска. С възражението за недопустимост на иска не е сезирана въззивната инстанция, т.е. този въпрос не е разглеждан от съдилищата. Преди да се произнесе по искането за допускане на касационната проверка на основанието по чл.280,ал.2, предл. второ ГПК (в която хипотеза тя е директна и служебно дължима), настоящият състав счита, че са налице предпоставките за спиране на производството по настоящото дело във фазата по чл.288 ГПК поради отправено до СЕС преюдициално запитване с определение № 230 от 02.04.2026г. по в.ч.т.д.№ 177/2026г. на Софийски апелативен съд по въпросите „Следва ли задължението на държавата да осигури ефективни правни средства за съдебна защита (чл.47 от Хартата за основните права на ЕС) на дялово участие и на собственост в търговски дружества (чл.17 от Хартата), придобити от граждани на други държави членки на ЕС при упражняване на правото на установяване по чл.49 ДФЕС и на свободното движение на капитали по чл.63 ДФЕС, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална съдебна практика, според която конститутивните съдебни решения, отменящи изключване на съдружник в търговско дружество, имат действие ex nunc, т. е. само за в бъдеще. Следва ли в същата хипотеза същите разпоредби от правото на ЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална съдебна практика, приемаща за недопустими искове за отмяна на решения на органи на търговско дружество, само защото са предявени от изключен преди това съдружник, който е оспорил по съдебен ред изключването си, без да се изчаква и съобразява резултата от оспорването на изключването“. Тези въпроси са от съществено значение за настоящата фаза от касационното обжалване - чл.288 ГПК, в която, както се посочи съставът на ВКС следва да осъществи преценката (дължима и служебно) дали има вероятност обжалваният въззивен акт да е недопустим. Казусът в основното производство по спора, по който е отправено преюдициалното запитване е сходен с настоящия (разликата е, че няма влязло в сила решение по чл.74 ТЗ за изключването на 22.02.2024г. на ищеца като съдружник и не е налице хипотезата на чл.49, съотв. чл.63 ДФЕС), но същественият въпрос е дали в периода между изключването на съдружника и влизането в сила на отменителното решение по чл.74 ТЗ, членствено правоотношение не съществува, лицето не се счита за съдружник и не разполага с право на иск за оспорване законосъобразността на приетите след изключването му решения на общото събрание на дружеството, или предприетата от него защита срещу прекратяване на дружественото му участие, може да възстанови членственото му правоотношение и правото да атакува последващите изключването му решения. И в настоящия спор, (аналогично на този в основното производство, по което е отправено преюдициалното запитване), ако се приеме, че съдебната отмяна за изключването на съдружника има обратно действие, то тогава ищецът и ответник в касационното производство, ще има легитимация да оспорва с конститутивния иск решение на общото събрание на дружеството, прието в периода след изключването и преди възстановяването му като съдружник с влязло в сила съдебно решение, което накърнява неговите права. Именно това е защитната теза на ищеца и ответник в касационното производство, която той противопоставя на касационния довод за недопустимост на обжалвания въззивен акт, който пък е обоснован с обратната теза - че влязлото в сила, но след провеждане на процесното ОСС решение по чл.74 ТЗ, с което са възстановени членствените права на ищеца, няма обратно действие. Съществен за разрешаването на спора е въпросът дали при уважен (макар и след провеждане на ОСС, на което са приети оспорени от съдружник решения за повторното/последващото му изключване), иск за възстановяване на членствените права на съдружника, загубени вследствие на първоначално изключване, той може да атакува последващото си изключване. От значение за разрешението на въпроса е отговорът дали може на решението за възстановяване на членствените права да се придаде обратно действие, така, че повторно изключеният да се счита за член на дружеството в периода от изключването до възстановяването му за съдружник и да атакува взетите в този времеви диапазон решения, които засягат неговите права на съдружник, включително и последващото му изключване. Тъй като поставените преюдициални въпроси са от съществено значение за изхода на настоящото производство, на основание чл. 631 във връзка с чл. 633 ГПК производството по настоящото дело следва да бъде спряно до произнасяне на СЕС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.