Решение № 8721 от 25.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11164/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез процесуален представител гл. юрк. Брайкова, срещу решение № 1335/02.10.2025 г., постановено по адм. дело № 262/2025 г. по описа на Административен съд (АС) – Ямбол. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо изх. № 02-280-2600/1919 от 01.06.2025 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023, на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която по подаденото от „АГРОМЕЙТ“ ООД заявление с УИН 28/130723/12670 за кампания 2023 е отказано изплащане на финансова помощ в размер 18092.02 лв., представляващо намаление на субсидията по Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване; преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне по заявление с УИН 28/130723/12670 за кампания 2023 в отменената част на акта и са присъдени разноски в полза на жалбоподателя. Решението е обжалвано като неправилно с доводи за наличие на основанието по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че съдът неправилно се е позовал и е формирал изводите си въз основа на данните, посочени в представения с преписката План за управление на хранителните вещества, като вместо това е следвало да уважи доказателственото искане на органа и да изиска информация от Министерство на земеделието като трето неучастващо по делото лице относно това къде и как са разписани минималните количества на общия азот, който следва да се внесе в съответната култура. По тези съображения касационният жалбоподател счита, че съдът се е произнесъл при останала неизяснена фактическа обстановка по спора. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на „АГРОМЕЙТ“ ООД. Претендира разноски за две съдебни инстанции и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатското възнаграждение. Ответникът – „АГРОМЕЙТ“ ООД, ЕИК 838100347, чрез процесуален представител адв. Абровски,, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Уведомително писмо (УП) изх. № 02-280-2600/1919 от 01.06.2025г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по интервенциите, обвързани с площ за кампания 2023 на изпълнителния директор на ДФЗ, в частта на отказано изплащане на финансова помощ в размер 18092.02 лв., представляващо намаление на субсидията по Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП). Съдът е установил от фактическа страна, че жалбоподателят „АГРОМЕЙТ“ ООД е подал Заявление за подпомагане с УИН 28/130723/12670 за кампания 2023, с което е заявил за подпомагане площи по Еко-ЗВПП в размер на 722.08ха., декларирал е, че е запознат с изискванията на Наредба № 3 от 10.03.2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции (Наредба № 3 от 10.03.2023 г.) и към датата на кандидатстване площите отговарят на предвидените в Наредбата условия за допустимост. Заявлението е придружено с Декларация по чл. 46 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. и фактура за закупени органични подобрители ((AMINO EXPERT BALANS)) с № 2000015353/31.05.2023г. от доставчика „ЕКОФОЛ“ АД, ЕИК 125042175, както и от Удостоверение № 341 от 10.12.2018 г. на БАБХ за регистрация на продукта (AMINO EXPERT BALANS) като органичен тор. Кандидатът е представил и План за управление на хранителните вещества в почвата по Еко схемата за стопанската 2022-2023 г. за заявените площи със същия органичен тор Амино експерт баланс, според който План внесеното количество азот от органично наторяване е не по-малко от 10% от потребностите на културата. Посочено е, че потребността от количество общ азот по отношение на културата слънчоглед е 50 кг./ха, като осигуреното количество азот от органично наторяване е 5 кг./ха. По отношение на културата ечемик-зимен е посочено също потребност от 50 кг./ха и осигурено количество азот от органично наторяване – 5 кг./ха. Планът е изготвен от Е. И. Т. в качеството й на агроном. С процесното УП исканата сума за подпомагане в размер на 75500.68 лв. е намалена със сума в размер 18092.02 лв. и е оторизирана сума в размер 57408.66 лв. (Таблица 1:Оторизирани суми). Видно от представените в Таблица 18.6 на УП изчисления на финансовото подпомагане по Еко-ЗВПП санкционираната площ е 173.03 ха – като сбор от площите на парцелите в Таблица 18.5, за които е посочено, че не отговарят на изискванията за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Наложената санкция за неспазени условия за допустимост е в размер 18092.02 лв. и е съобразно предвидения размер на плащането за един допустим хектар по еко схемата за кампания 2023, който е 104.56 лв/ха. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата от закона писмена форма, при наличието на мотиви, съдържащи се в табличен и текстови вид в УП, но при несъобразяване с установените по преписката правно релевантни факти, което е довело до противоречие на издадения акт с материалноправните разпоредби. По отношение на Решение изх. № 02-280-2600/1919#8 от 19.08.2025 г. за поправка на очевидна фактическа грешка съдът е приел, че направената поправка няма характер на фактическа грешка, а на допълване на мотивите на акта, но същевременно генерираните допълнително седем колони в Таблица 18.5 не се отразяват по същество на постановения отказ, който е обоснован с констатациите за нарушение на чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. (колона 10 от Таблица 18.5). Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд подробно е изследвал и изяснил фактическата обстановка по делото, обсъдил е доказателствата, както и относимата правна уредба и правилно е отменил оспорения пред него административен акт, в частта на извършеното намаление на подпомагането. Съответен на фактите по делото и приложимата нормативна регламентация е изводът на съда за неправилно формирани констатации на органа относно минималната потребност на процесните култури от количество общ азот, в резултат на което е направена и погрешна преценка за неспазени изисквания за внесено количество азот съгласно чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Условията за подпомагане по еко схемата Еко-ЗВВП са регламентирани в чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г., съгласно който право на подпомагане по еко схемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване, имат земеделски стопани, които прилагат в своите стопанства заедно или поотделно следните земеделски практики съгласно приложение № 14 чрез: 1. отглеждане на непроизводствени междинни култури или покривни култури с последващо зелено торене; 2. използването на външни органични подобрители на почвата съгласно план за управление на хранителните вещества, изготвен от агроном, по образец, одобрен от изпълнителния директор на ДФЗ в срок до 10 дни от влизане в сила на наредбата, който се публикува на интернет страницата на ДФЗ. Съгласно чл. 40, ал. 2 и 3 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. размерът на помощта по практиката по ал. 1, т. 2 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е доказан внесен подобрител в заявените площи не по-малко от 10 % от потребностите на съответната култура съгласно плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство. Не се подпомагат площи, при които общото количество N (азот) на хектар надвишава 150 кг. Доказването на вложените обеми подобрител по ал. 2 на съответния парцел се извършва чрез разходооправдателни документи и дневници за проведените растителнозащитни мероприятия и торене за вложени подобрители на съответния парцел. Разпоредбите на чл. 40, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 3/10.03.2023 г. предвиждат, че плащането по еко схемата по ал. 1 е на хектар земя, на която са приложени земеделските практики по приложение № 14 и за практиката по ал. 1, т. 2 е спазен планът за управление на хранителните вещества за културите в стопанството, както и че за една земеделска площ може да се получи подпомагане само за прилагане на една от възможните форми на практиките по ал. 1. В съответствие с цитираната нормативна уреда и въз основа на данните по делото съдът правилно е установил, че всички вписани данни в колони 4, 6 и 7 от Таблица 18.5 на УП следва да са съответстващи на тези от Плана за управление на хранителните вещества, представен от „АГРОМЕЙТ“ ООД в хода на административното производство. Последните сочат за спазени изисквания – стойностите на осигурен органичен азот са 10 % от общата потребност на културата, а стойността на общото количество азот не надвишава 150 кг/ха. Неоспорено обстоятелство по делото е, че разглежданият План за управление на хранителните вещества, е изготвен от лице, притежаващо нужната квалификация в областта на селското стопанство, т.е. същият съответства на изискванията, поставени с цитираната по-горе нормативна уредба. С Наредбата обаче не е въведено изрично изискване за това кой орган и по какъв начин следва да определи стойностите на „потребностите на съответната култура“, визирани в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Противно на изложеното в касационната жалба, от логическото, граматическо и систематично тълкуване на относимите подзаконови разпоредби следва, че минималните потребности от подобрители за съответните култури са тези, посочени „съгласно плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство“. Не съществува нормативно основание, съгласно което ДФЗ, или, както твърди касационният жалбоподател, Министерство на земеделието да разполага с правомощието да определя въпросните количества, съставляващи „потребностите на съответната култура“ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. В тази връзка като неоснователно следва да се отхвърли възражението на касатора, че АС – Ямбол неправилно е оставил без уважение доказателственото му искане да се изиска информация от Министерство на земеделието за това къде и как са разписани тези минимални количества общ азот, който следва да се внесе в съответната култура, както и по какъв начин тези данни са сведени до знанието на административния орган. Видно от самата формулировка на искането, административният орган – издател на процесния акт, не е наясно с търсената от него информация, за която твърди, че е следвало да бъде взета предвид от съда при преценката за законосъобразност на акта, като същевременно не сочи в рамките на каква процедура, на какво материалноправно основание и с какъв акт Министерство на земеделието е това, което трябва да определи минималните потребности от азот за съответните култури във връзка с прилагането на еко схемата Еко-ЗВПП. Несъстоятелно и необосновано е подобно искане за установяване на факти, които не са били посочени като фактическо основание в процесния акт и към които няма извършено каквото и да е препращане в акта или съпътстващите неговото издаване документи по преписката. Следва изрично да се отбележи, че позоваването на писмо № 07-0400/5678 #2 от 8.8.2023 г. на МЗХ в Решението изх. № 02-280-2600/1919#8 от 19.08.2025 г., наименовано „за поправка на очевидна фактическа грешка“, не следва да бъде взето предвид и анализирано при настоящата проверка за законосъобразност на процесното УП, доколкото, както правилно е посочил и първоинстанционният съд, това решение по своето съдържание носи белезите на допълващо мотивите на първоначалния акт, а не въвеждащо поправка на очевидна неточност или пропуск от техническо естество. Решение изх. № 02-280-2600/1919#8 от 19.08.2025 г. е издадено след подаване на жалбата на „АГРОМЕЙТ“ ООД до административния съд и с него е подменено изцяло посоченото основание за установената минимална потребност на двете култури от количество общ азот, като вместо данни от плана за управление на хранителните вещества, както е вписано в първоначалния акт, в пояснението към колона 4 от Таблица 18.5 в Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е посочено въпросното писмо № 07-0400/5678 #2 от 8.8.2023 г. на МЗХ. Последното обаче не е било част от административната преписка и последващото позоваване на административния орган на това писмо представлява недопустим опит за изменение и допълване на мотивите на акта в хода на вече образувано съдебно производство по неговото оспорване. При отсъствието на нормативно заложени параметри за определяне на минималните потребности на културите от съответния подобрител (в случая азот), следва да се приеме, че съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. посочените не по-малко от 10 % са именно тези спрямо изготвения от агронома план за управление на хранителните вещества. Освен това в процесното УП не са изложени каквито и да е конкретни и разбираеми мотиви, от които ясно да личи въз основа на какви обективни данни органът е приел количество минимална потребност за двете култури от общ азот – 60 кг./ха, вместо посочените такива от 50 кг./ха в плана за управление на хранителните вещества, изготвен от лице, притежаващо квалификация в областта на селското стопанство, каквото е изискването на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. Предвид горното правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не е налице приетото от органа основание за намаляване на исканото финансиране поради неспазени условия за допустимост по интервенцията. Въз основа на данните, съдържащи се в Плана за управление на хранителните вещества в почвата по схема Еко-ЗВПП за стопанската 2022-2023 г., представен от „АГРОМЕЙТ“ ООД към Заявление за подпомагане с УИН 28/130723/12670 за кампания 2023, не се установява отклонение от изискването за внесено минимално количество азот от органично наторяване в съответните заявени за подпомагане парцели, съгласно чл. 40 от Наредба № 3 от 10.03.2023 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, а при извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че съдебното решение е действително и допустимо, постановено при съобразяване с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да се уважи в доказания по делото размер – 2000 лева, на които съответства сумата от 1022,58 евро, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 17.10.2025 г. Направеното бланкетно възражение за прекомерност не следва да бъде уважено, предвид правната и фактическа сложност на делото и определения размер на адвокатското възнаграждение, който е в съответствие с нормативно установения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение