Определение № 7606 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5728/2026 г.

Производството е по чл. 229 – чл. 236а, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от областния управител на област София, против разпореждане № 20365/25.05.2026г. постановено по адм. дело № 6367/2025 г. на Административен съд – София-град. В частната жалба се съдържат доводи, обосноваващи неправилност на обжалваното разпореждане и се прави искане за отмяната му. Върховният административен съд, в тричленен състав на четвърто отделение, след като прецени направените в частната жалба оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С решение №4813/06.02.2026г., постановено по административно дело № 6367/2025г., Административен съд- София- град е отменил заповед № ДС-20-9/30.05.2025г. на областния управител на област София по жалба на Н. Д. И.. Против това решение са подадени две касационни жалби- от Администрацията на Министерски съвет на Република България ( вх.№ 5701/17.02.2026г.) и от областния управител на област София ( вх.№ 6431/23.02.2026г.), които са администрирани от първоинстанционния съд, след което са изпратени на Върховния административен съд. На 04.06.2026г. по жалбите е образувано административно дело № 5670/2026г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. Междувременно на 24.03.2026г., от областния управител на област София, е депозирана нова касационна жалба против решението на АССГ по адм.дело №6367/2025 г., заведена в деловодството на съда с вх.№ 9999/24.03.2026г. С обжалваното в настоящото производство разпореждане първоинстанционният съд констатира, че втората касационна жалба, подадена от областния управител на област София, е просрочена. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 2 вр. с чл. 215, т. 3 от АПК връща касационна жалба вх. № 9999 от 24.03.2026 г. Обжалваното определение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Правилно съдът е приел, че касационна жалба вх.№ 9999/24.03.2025г. е подадена извън преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. С оглед на обстоятелството, че решението е съобщено на страната на 10.02.2026г., преклузивният срок за обжалването му е изтекъл на 24.02.2026г. Касационната жалба, която се явява втора по ред, е подадена извън този срок и правилно е върната на основание чл.213а, ал.2 от АПК във връзка с чл.215, т.3 от АПК. Във връзка с развитите в частната жалба оплаквания касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че съдът изрично е посочил, че връща единствено касационната жалба с вх.№ 9999 (втора по ред, подадена от тази страна), но не и жалба вх.№ 6431/23.02.2026г., която е администрирана и по нея във Върховния административен съд има образувано административно дело № 5670/2026г., разглеждането на което е насрочено в открито съдебно заседание на 15.09.2026г. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното разпореждане не страда от релевираните с частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,