Определение № 128 от 17.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1533/2012 г.

С определение от 01.08.2012 г., постановено по н.о.х.д. № 695/2012 г. по описа на Районен съд – Казанлък поради отвод на всички съдии на основание чл. 29, ал. 2 НПК, производството е прекратено и изпратено на Върховния касационен съд за произнасяне по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, тъй като са налице условията, предвидени в чл. 43, т. 3 НПК. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Искането за промяна подсъдността по делото е ОСНОВАТЕЛНО. Н.о.х.д. № 695/2012 г. по описа на Районен съд - Казанлък е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура Казанлък срещу Ж. И. С. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК. Направените от всички съдии от Районен съд – Казанлък самоотводи на основание чл. 29, ал. 2 НПК са обосновани с обстоятелството, че свидетеля И. И. Я. е бивш съдия в Районен съд – Казанлък и настоящ съдия в Административен съд Стара Загора, с която са били в преки служебни взаимоотношения. Действията на съдиите от Районен съд – Казанлък при възможността горното обстоятелство да създаде съмнения за предубеденост и небезпристрастност при разглеждане на делото, са правилни и законосъобразни. Осигуряването на справедлив процес изисква промяна на подсъдността на делото чрез възлагането му за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд от друг съдебен район, какъвто е Районен съд – гр.Раднево. По изложените съображения и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение