Определение № 808 от 09.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 7317/2013 г.

Й. Н. от [населено място] е подала частна жалба против определението по гр. д. № 4549/2013 г. на ВКС, първо гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна по реда на чл. 303 ГПК на влезли в сила решения от 29. 01. 2007 г. и от 12. 02. 2009 г. по гр. д. № 12193/2006 г. на Софийския районен съд. Ответницата по жалбата М. Ц. К. счита, че жалбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. След проверка, този състав на касационния съд установи следното: Другият състав на касационния съд е оставил без разглеждане молбата на Н. за отмяна на посочените две решения на Софийския районен съд, след като е установил, че е налице окончателно решение от 23. 10. 2008 г. по гр. д. № 3062/2007 г. по описа на ВКС, І г. о., с което е отхвърлено искането на същата молителка Н. за отмяна на решението от 29. 01. 2007 г. по гр. д. № 12193/2006 г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между страните при определени дялове, на същите две основания, които са заявени и с молбата за отмяна, по която е образувано гр. д. № 4549/2013 г.. Изводите на състава на касационния съд са правилни. Жалбоподателката Н. е упражнила правото си на искане за отмяна по реда на чл. 231 ГПК /отм./, сега чл. 303 ГПК, на решението от 29. 01. 2007 г. за допускане на делба на две основания - лишаване от възможност да участва в делото вследствие нарушаване на съответните правила и представяне на ново доказателство от значение за спора по делото. С решението от 23. 10. 2008 г. по гр. д. № 3062/2007 г. решаващият съд е приел, че тези основания не са налице и отхвърлил искането за отмяна на решението по допускане на делбата. С молбата, по която е образувано гр. д. № 4549/2013 г. Н. е заявила същите две обстоятелства като основание да иска отмяна по чл. 303 ГПК – нарушаване на правилата за призоваване поради което е била лишена да участва в първата фаза по допускане на делбата и в резултат на това невъзможността й да представи писмено доказателство от съществено значение за делото - акт за женитба на М. К. и наследодателя Ж. Р. и отбелязванията в него, че бракът им е прекратен на 02. 05. 1967 г.. При тези данни, другият състав на касационния съд точно е констатирал, че е налице окончателно решение по тези искания за отмяна и разрешеният спор не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение