Решение № 382 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г.

Решение № 382 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 841/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 159 от 17.02.2011 г. по касационна жалба на И. Т. Т. е допуснато касационно обжалване на решение от 4.03.2010 г., постановено по гр. д. № 2765/2008 г. на СГС, с което е оставено в сила решение от 18.02.2002 г. на СРС по гр. д. № 11125/2000 г. в отхвърлителната му част по предявения от нея ревандикационен иск против [фирма] за 1/3 ид. ч. от магазин, предмет на н. а. № 17/1936 г. и за присъждане на обезщетение за ползването му по чл. 59 от ЗЗД в размер на 4910 лв. за лишаване от ползване в периода 22.04.1999 г. - 19.06.2000 г. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 1 и 2 от ЗВСОНИ и задължителната съдебна практика по приложението му и необоснованост на решението. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпросите: 1. възстановява ли се правото на собственост върху отчуждени по ЗОЕГПНС имоти, на които е променено предназначението и е извършено преустройство поради противоречие на възивното решение по този въпрос с ТР № 1/1995 г. С влязло в сила решение по гр. д. № 17405 по описа за 2002 г. на Софийски РС е уважен иск по чл. 108 от ЗС, предявен от друг съсобственик за останалите 2/3 ид. ч. от магазина, предмет на настоящия иск и иск по чл. 59 от ЗЗД за част от същия период. Ответникът по касация оспорва жалбата, като счита, че не съществува претендираният от ищцата обект на правото на собственост - магазин, а е преустроен и присъединен към съседния магазин и е станал нов обект на собственост. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски градски съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: С н. а. № 15/36 г. и № 17/36 г. Г. С. С. е признат за собственик на два магазина в партерния етаж на сградата, находяща се в [населено място], на ъгъла между [улица]и [улица], ведно с избени помещения и шахти и 90/4405 ид. ч. от общите части на сградата, за процесния магазин по н. а. № 17/36 Тези два магазина са с вход от към [улица]. Г. С. е починал на 01.05.1958 г. и е оставил за свои наследници двама сина - А. и К. Синът К. е починал през 1967 г. като женен и без деца и негови наследници са преживялата го съпруга Н. Т. С. и брат му А. Между двамата е извършена делба на апартамент и освободените от отчуждаване магазини по н. а. № 15/1936 г. и 25/1936 г. Със спогодба по това дело в дял на А. е предоставен в изключителна собственост апартамент и магазините по н. а. № 15/36 г. и 25/36 г. Н. С. е получила само парично уравнение. Тя е починала 1983 г. Неин наследник е само брат и Н. Т. Г., починал 1987 г., чийто единствен наследник сега е ищцата И. Т.. Магазинът по н. а. № 17/1936 г., предмет на настоящия спор е отчужден по ЗОЕГПНС с решение по преписка № 4106/1948 г., одобрено с ПМС № 50/6.01.1949 г. и е бил с площ по н. а. - 28 кв. м., по А. от 16.07.1949 г. с площ 26 кв. м. От назначената СТЕ при първото въззивно разглеждане на делото и от приетата СТЕ след отмяната на решението от ВКС по гр. д. № 2564/2007 г. се установява, че процесния магазин и магазина по н. а. № 15/36 г. са обединени в един магазин чрез събаряне на междинната страна от праводателите на ответното дружество, които изградили нова стена, успоредна на улицата и перпендикулярна на съборената, с която разделят целия магазин с площ 71 кв. м. на две части - търговска и складова с тоалетна. Реално двата магазина са били с по-голяма площ от отразената в нот. актове. Магазинът по н. а. № 17/1936 г. реално е с размери 7,85 м. на 3,80 м. м. и с реално застроена площ по плана от 1932 г. 37,63 кв. м. Според вещите лица възстановяването на предишното положение е възможно със събаряне на новата стена, изградена успоредно на улицата и изграждане на нова на местото на съборената и отваряне на втори вход от към улицата. Предишното положение по проекта от 1932 г. и новото положение са илюстрирани с скици към заключението на в. л. С. Я. на л. 61 от гр. д. № 2358/2002 г. на СГС, защрихован в жълто, чийто констатации се подкрепят и от тройната СТЕ. С решение № 457/1.08.2008 г. по гр. д. № 2564/2007 г. ВКС е отменил първото въззивно решение и е дал указания да се изследва в какво се е изразявало преустройството и какво е съществуващото сега положение, може ли без повреждане да се възстанови предишното положение. За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че с оглед извършеното обединяване на двата магазина, отчуждения имот не съществува във вида, в който е бил отчужден, поради което е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС и като последица от това и иска по чл. 59 от ЗЗД С т. 1 от ТР № 1/1995 г. на ОСГК се приема, че ако отчуждения имот е пристроен, или надстроен, на възстановяване подлежи запазената част, а правното положение на пристроеното, или надстроеното зависи от това дали е самостоятелен обект, или се присъединява към реституираната част. Преустройството, колкото и значително да е то не променя обекта на собственост и не е пречка за реституция. Ако при пристрояване и надстрояване, отчуждения обект се счита запазен, на още по-голямо основание той съществува ако е съборена една стена от него. Фактическите действия по обединяването на два магазина няма вещно правни последици. Възстановяване на предишното положение е възможно без да се поврежда конструктивно вещта, а това означава, че и обема на отчуждения имот е запазен. Имота не съществува във вида, в който е отчужден, когато е съборен и на негово место е изграден нов обект. Процесният случай не е такъв. Възстановяването на магазина е възможно и изисква събаряне на стената, която е успоредна на улицата и отделя склада от търговската зала и изграждане на преградния зид на местото, на което е бил с отваряне на още един вход от улицата. Затова съдът приема, че магазинът, придобит от наследодателят на ищцата с н. а. № 17/1936 г. съществува във вида, в който е отчужден. Налице е и третата предпоставка за реституция, тъй като от становището на ответника и представените доказателства за съдебна регистрация на ответното дружество е видно, че към 1992 г. магазинът е бил държавен и се е ползвал от ответното дружество, което е било държавна фирма. Предпоставките за реституция се преценяват към момента на настъпване на реституционния ефект, а за имотите, отнети по ЗОЕГПНС това е датата на влизане на ЗВСОНИ в сила, т. е. 15.02.1992 г. По силата на закона, предвид наличие на предпоставките за реституция, правото на собственост върху магазина е възстановено. Ищцата е наследник на Н. С., която е преживяла съпруга на сина на Г. С. - К., който почива като женен, но без деца. Така ищцата на основание чл. 9, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от ЗН наследява 1/3 ид. ч. от магазина. Няма твърдения брака между Н. Т. С. и брат му А. С. да е продължил повече от 10 години. От гласите доказателства и становището на ответника се установява, че ответното дружеството ползва процесния магазин, записало го е в счетоводството си. Следователно и трите предпоставки по предявеният иск по чл. 108 от ЗС са налице и следва да се уважи за претендираната 1/3 ид. ч. от магазина. По иска по чл. 59 от ЗЗД се установява, че в периода 22.04.1999 г. - 19.06.2000 г. ответното дружество е ползвало магазина. Ищцата претендира обезщетение само на 18 кв. м., тъй като има частично уреждане на отношенията. Определеното обезщетение от експертизата с в. л. З. за процесния период за 18 кв. м. е в размер на 5573 лв. Тъй като ищцата е собственик на 1/3 ид. ч., това обезщетение следва да се раздели на три. Или на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 1526,50 лв. Предвид настъпилото в хода на производството преобразуване чрез отделяне от ответното дружество на ново дружество [фирма] и конституирането му като ответник наред с първоначалното дружество на основание чл. 263и, ал. 7 от ТЗ, като правоприемник на съответната част от имуществото, следва да се осъди и това дружество. Съобразно този резултат, на касаторката следва да се присъдят претендираните от нея разноски до доказания размер и съобразно частичното уважаване на иска по чл. 59 от ЗЗД в размер на 1190 лв. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение