Решение № 945 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10909/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 216, ал. 1 и ал. 6 и чл. 215, ал. 5 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, подадена чрез упълномощен старши юрисконсулт Б. Алексиев, против решение № 889 от 02.10.2025 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № K3K-152/2025 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Касационният жалбоподател счита, че с оглед указаното в разпоредителната част на постановеното от ВАС решение № 845 от 05.02.2025 г. по адм. д. № 295/2025 г., касаещо налагане на санкция по чл. 215, ал. 5 ЗОП, е налице материална незаконосъобразност, с оглед нарушението на разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, както и нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като съдът е иззел компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията. Поддържа, че е налице и алогизъм във волята на съдебния състав, предвид констатираното разминаване в установителната и в разпоредителната част на съдебния акт. Жалбоподателят развива доводи, че Обединение „Мега ТРП 2024“ е отстранено на такъв етап от процедурата, при който техническите и ценовите предложения на участниците не са били отворени, поради което не може да се предположи кое място е щяло да заеме във финалното класиране, ако не е било отстранено от участие в процедурата. В тази връзка твърди, че липсва задължителна законова предпоставка за налагането на санкция по реда на чл. 215, ал. 5 ЗОП установеното нарушение на закона да е засегнало възможността на лицето, подало жалбата да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. На следващо място, според касатора в обжалваното решение липсват мотиви относно причинно - следствената връзка между нарушението и настъпилите последици, защото относимите констатации на КЗК представляват чисто декларативно твърдение, без анализ на това дали отстраняването е повлияло върху резултата от процедурата, както и без обсъждане дали са участвали други валидни участници, между които възложителят е можел да избира, дали възложителят е извлякъл неправомерна облага, или е увредил конкуренцията. Счита, че с тези си действия КЗК не е изпълнила изричните указанията на ВАС да изложи мотиви за посочените по-горе предпоставки за налагане на санкцията. Развиват се подробни съображения досежно липсата на предпоставките на чл. 215, ал. 7 ЗОП за назначаване на експертиза, която според касатора, не е била необходима. Алтернативно същата се оспорва, защото в заключението на вещото лице е била констатирана значителна разлика при изчисляване стойността на един от сертификатите, а и използваната в него Методология на изчисленията се базира на хипотетичен характер. Касационният жалбоподател моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, както и всички сторени съдебни разноски, заплатеното възнаграждение на вещото лице за изготвяне на счетоводна експертиза, в това число и за заплатена държавна такса. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Ответникът – Обединение „Мега ТРП 2024“ оспорва жалбата чрез упълномощен адвокат Н. Стоянов, който в съдебно заседание пледира за оставяне касационната жалба без уважение, респективно за оставяне в сила на атакуваното решение на КЗК като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Ответникът - „Северозапад 2024“ ДЗЗД не изразява становище по касационната жалба и в съдебно заседание не се представлява. В производството не взема участие представител на Върховна касационна прокуратура. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран чл. 216, ал. 1 ЗОП. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 889 от 02.10.2025 г. Комисията за защита на конкуренцията е наложила санкция на Агенция „Пътна инфраструктура“ в размер на 5 600 544, 63 лв. /пет милиона шестстотин хиляди петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща 5 на сто от очакваната стойност на сключения Договор № РД-38-2/16.01.2025 г. по процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на северозападен район, за ОПУ Враца“, открита с решение - № F574179 от 30.08.2024 г. на възложителя, с уникален номер в ЦАИС ЕОП: 00044-2024-0048; оставила е без уважение искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за възлагане на направените в производството пред КЗК разноски. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на разпоредбата на чл. 215, ал. 5 ЗОП, както и на постановеното от Върховния административен съд решение № 845 от 05.02.2025 г. по адм.д. № 295/2025 г., и е приела, че не е компетентна да разгледа и разреши въпроси, свързани с правилността, в т. ч. и със законосъобразността на касационния съдебен акт, предвид императивната разпоредба на чл. 223 АПК. Според КЗК, в постановеното съдебно решение съдът безпротиворечиво и ясно е изразил волята си в мотивите и диспозитива на решението, като е върнал преписката на КЗК с указания за налагане на санкция по реда на чл. 215, ал. 5 ЗОП, като за органа по преразглеждането е налице задължение да обсъди размера на санкцията в нормативно определения размер - от 5 до 10 на сто от стойността на сключения договор на възложителя по обжалваната процедура. Комисията е анализирала предпоставките за приложението на чл. 215, ал. 5 ЗОП и е приела, че в случая те са кумулативно изпълнени, защото с решение № 845 от 05.02.2025 г. по адм. д. № 295/2025 г. на ВАС е установена незаконосъобразност на решението на възложителя за избор на изпълнител; допуснато е предварително изпълнение на решението на възложителя с определение № 1228 от 14.11.2024 г. по преписка № КЗК-955/2024 г., потвърдено от Върховния административен съд с окончателно определение № 13441 от 10.12.2024 г. по адм. д. № 11613/2024 г.; сключен е договор от възложителя - Договор № РД-38-2/16.01.2025 г.; жалбоподателят е отстранен от участие в процедурата с оспорения акт, чиято незаконосъобразност е установена от съда, следователно допуснатото нарушение е в причинно-следствена връзка с възможността на жалбоподателя да бъде избран за изпълнител. Съобразявайки правната същност на санкцията и характера на отговорността, която носи юридическото лице, изведени от Тълкувателно решение № 3/03.07.2014 г. на ВАС, КЗК е счела, че следва да обсъди характера и тежестта на нарушението на Агенция „Пътна инфраструктура“. При определяне на конкретния размер на санкцията Комисията е преценила, че от съдържанието на сключения Договор № РД-38-2/16.01.2025 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Северозапад 2024“ ДЗЗД се установява, че в него не е посочена фиксирана обща стойност, въз основа на която да бъде изчислен законоустановеният размер на имуществената санкция, доколкото възнаграждението, което възложителят следва да заплати на изпълнителя е определено като единични цени за видовете дейности, включени в предмета на поръчката. Поради това и на основание чл. 208, ал. 1 във връзка с чл. 215, ал. 7 ЗОП е назначила експертиза, според чието заключение съществува реален риск от сериозно надвишаване на прогнозната стойност, в случай че бъдат възлагани дейности със същия обем и характер, каквито са отчитани до момента. Посочено е, че прогнозната стойност възлиза на 134 415 470, 11 лв. с ДДС /112 012 891,76 лв. без ДДС/, а очакваната обща стойност на сключения Договор № РД-38-2/16.01.2025 г. между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Северозапад 2024“ ДЗЗД ще е в размер на 452 176 095,72 лв. с ДДС /376 813 413.10 лв. без ДДС/. В представеното експертно становище е посочено, че прогнозната стойност от 134 415 470.11 лв. с ДДС не представлява сбор от сертифицирани дейности, а е прогнозен таван, заложен в договора, а установеното увеличение в крайната цена може да се дължи на индексирани цени, промяна в пазарната динамика или допълнителни изисквания по изпълнение. КЗК е анализирала клаузите на чл. 6, ал. 1, чл. 44, ал. 3 и чл. 45, ал. 5 на сключения договор в тяхната взаимна връзка, както и посочената в експертното становище преизчислена стойност по новите договорни единични цени от 452 176 095,72 лв. с ДДС /376 813 413, 10 лв. без ДДС/, при което е формирала извод, че прогнозна стойност от 112 010 892,50 лв. без ДДС, /съответно 134 413 071,00 с ДДС/ следва да се третира като пределна стойност, която възложителят може да заплати по така сключения договор за поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северозападен район. Комисията е преценила, че на възложителя трябва да бъде наложена санкция в размер от 5 на сто от така определената стойност на сключения договор, защото действията му по сключване на договора са предприети след като е допуснато, с определение № 1228/14.11.2024 г. по преписка № КЗК-955/2024 г. на КЗК, предварително изпълнение на решението за избор на изпълнител по процедурата; предметът на процесната обществена поръчка е такова естество, че е налагал своевременно и спешно сключване на договор за осъществяване на услугата и извършване на дейностите по нейния предмет; на Агенция „Пътна инфраструктура“ не са налагани санкции от КЗК във връзка с допуснати нарушения по ЗОП по повод на обжалване на решения, действия и бездействия на възложителя. Поради това и на основание чл. 215, ал. 5 ЗОП Комисията е наложила санкция в размер на 5 600 544, 63 лв. /пет милиона шестстотин хиляди петстотин четиридесет и четири лева и шестдесет и три стотинки/, която сума представлява 5 на сто от очакваната стойност от 112 010 892,50 лв. /сто и дванадесет милиона десет хиляди осемстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/ без ДДС на сключения договор, изчислена от вещото лице. При определяне на конкретния размер на санкцията е взета предвид стойността без ДДС, по аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗОП, от който се установява, че законодателят изрично е изключил ДДС при определяне стойността на договора за възлагане на обществена поръчка. Според настоящия съдебен състав атакуваното решение на КЗК е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи отменителни основания, изискващи неговата отмяна. Това е така, защото производството пред КЗК е било образувано в изпълнение на решение № 845 от 05.02.2025 г. по адм. д. № 295/2025 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, с което е отменено решение № 1264 от 28.11.2024 година на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № КЗК-955 от 31.10.2024 година и вместо него е установена незаконосъобразността на решение № D37895190 от 10.10.2024 г. на члена на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“. Със същото решение преписката е върната на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на санкция по реда на чл. 215, ал. 5 ЗОП. Изцяло следва да бъдат споделени изводите на КЗК досежно приложението на чл. 223 АПК. Върховният административен съд е постановил решението си, като е формирал сила на пресъдено нещо върху целия спорен предмет на касационното производство. На практика, с възраженията си за изземане компетенциите на Комисия за защита на конкуренцията и разминаване в установителната и в разпоредителната част на съдебния акт, касационният жалбоподател изразява несъгласие с мотивите на съда и иска неговото преразглеждане, което е недопустимо предвид разпоредбата на чл. 223 АПК и окончателния му характер. Влязлото в сила решение е задължително за страните по спора, за същото искане и на същото основание, като задължителната му сила се отнася само до диспозитива на съдебния акт, не и до неговите мотиви. Поради това не е налице твърдения алогизъм, защото решаващият съдебен състав ясно е формирал волята си в диспозитива на постановеното решение, като е върнал преписката на Комисията за защита на конкуренцията за налагане на санкция по реда на чл. 215, ал. 5 ЗОП. КЗК правилно е приложила чл. 215, ал. 5 ЗОП. Хипотезисът на цитираната правна норма предвижда, че Комисията за защита на конкуренцията установява незаконосъобразност на решението и налага санкция в размер 5 до 10 на сто от стойността на сключения договор, когато е допуснала предварително изпълнение, но при постановяване на решението установи нарушение на закона, засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. В случая е безспорно, че е допуснато предварително изпълнение на решението на възложителя за избор на изпълнител по процедурата с определение № 1228 от 14.11.2024 г. на КЗК, оставено в сила с определение № 13441 от 10.12.2024 г. по адм. д. № 11613/2024 г. на ВАС, в резултат на което е сключен договор. Впоследствие, в рамките на касационната проверка на акта на възложителя, е установено нарушение на закона, като последната предпоставка от разпоредбата е „нарушението да е засегнало възможността на лицето, подало жалбата, да участва в процедурата или да бъде определено за изпълнител. Предпоставките на чл. 215, ал. 5 ЗОП, наличието на които трябва да е кумулативно, са преценени правилно от КЗК, която въз основа на фактическото установяване и правни изводи е приела, че Обединение „Мега ТРП 2024“ неправилно е било отстранено от участие, следователно допуснатото от Агенция „Пътна инфраструктура“ нарушение е в причинно - следствена връзка с възможността на участника да бъде избран за изпълнител. Не могат да бъдат споделени развитите от касационния жалбоподател доводи, че Обединение „Мега ТРП 2024“ е отстранено на такъв етап от процедурата, при който техническите и ценовите предложения на участниците не са били отворени, поради което не може да се предположи кое място е щяло да заеме във финалното класиране, ако не е било отстранено от участие в процедурата. За наличието на причинно – следствена връзка се изисква засягане на възможността на икономическия оператор да участва в процедурата, алтернативно да бъде определен за изпълнител, като не е необходимо да се изследва въпросът какво би било евентуалното му класиране в процедурата ако е било допуснато техническото му предложение до оценка. Позоваването на касатора на решение № 1890 от 19.02.2015 г. по адм. дело № 13849/2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, /погрешно посочено като решение № 1899 от 19.02.2015 г., постановено във връзка с приложението на чл. 122г, ал. 4 ЗОП - отм., ДВ, бр. 13 от 2016 г./ е некоректно, защото съдебният акт касае случай, в който допуснатото от възложителя нарушение на закона не е засегнало възможността на икономическия оператор да участва в процедурата, какъвто не е настоящият. Противно на възраженията в касационната жалба, КЗК е изследвала всички предпоставки за правилното приложение на чл. 215, ал. 5 ЗОП и е изложила конкретни и относими мотиви за тяхното наличие. Правилно КЗК е преценила, че са били налице предпоставките на чл. 215, ал. 7 ЗОП за назначаване на експертиза, като мотивите за това са изложени в определение № 471 от 08.05.2025 г. по преписка № КЗК-152/2025 г. Необходимостта от специални знания е била налице с оглед определянето на очакваната стойност на сключения Договор № РД-38-2/16.01.2025 г. за възлагане на обществената поръчка с предмет: „Поддържане и ремонтни дейности на републиканските пътища на територията на Северозападен район, за ОПУ-Враца“, предвид включените в него клаузи за прогнозна стойност, размер на увеличението и максималната възможна стойност. Касационният жалбоподател оспорва експертизата, защото в заключението на вещото лице е била констатирана значителна разлика при изчисляване стойността на един от сертификатите, а и използваната в него Методология на изчисленията се базира на хипотетичен характер. Такова оспорване е било направено още в производството пред КЗК, като органът по преразглеждането, макар да не е изложил изрични мотиви в тази насока, на практика не е кредитирал напълно заключението на вещото лице. Ясно е отбелязано защо посочената в експертното становище преизчислена стойност по новите договорни единични цени от 452 176 095,72 лв. с ДДС /376 813 413, 10 лв. без ДДС/ няма как да бъде заплатена по договора. Поради това КЗК е счела, че за очаквана стойност на сключения договор между Агенция „Пътна инфраструктура“ и „Северозапад 2024“ ДЗЗД следва да се приеме стойността по чл. 6, ал. 1 - 112 010 892,50 лв. без ДДС, съответно 134 413 071,00 с ДДС, защото към момента на постановяване на решение № 889 от 02.10.2025 г. действително не е ясно дали и с колко евентуално ще се стигне до изменение на така определената стойност на основание чл. 44, ал. 3 от договора във връзка с чл. 116, ал. 3 ЗОП. Всичко изложено ясно показва, че допуснатите от вещото лице грешки при изчисление /разлика получена от шифър № 6007, който в представения на вещото лице сертификат предвижда извършване на ремонтни дейности на 23,672 км, а според изчисленията са касае за 23 672 км/ не са повлияли на базата, взета предвид при изчисляване санкцията в размер на 5 на сто. Ето защо следва да се приеме, че и в частта за определения конкретен размер на наложената санкция решението на органа по преразглеждане е законосъобразно, с оглед правилното тълкуване и прилагане на нормата на чл. 215, ал. 5 ЗОП, което е в пълно съответствие със задължителните указания на влязлото в сила горепосочено решение на Върховния административен съд. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира за законосъобразни и обосновани правните изводи на КЗК, формирани въз основа на обективно установените правнорелевантни факти и относими обстоятелства. В обжалваното решение на КЗК не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което касационната жалба против постановеното решение, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. КЗК е постановила правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК направеното искане от процесуалния представител на ответника - Обединение „Мега ТРП 2024“ за присъждане на разноски пред ВАС е основателно. Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева са своевременно претендирани, доказани са по основание и размер, и не се преценяват като прекомерни. Поради изложеното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на този ответник. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, във връзка с чл. 216 ЗОП, във връзка с чл. 215, ал. 5 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,