Решение № 8196 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1077/2026 г.

ВАССедмо отделение20.07.2026 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОТМЕНЯ Решение № 34449 от 21.10.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 4661/2025 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ Решение № УРИ 228000-31051/11.10.2024 г. на началника на 04 РУ-СДВР за отнемане на издаденото на Л. С. Разрешение № 20220858317/10.11.2022 г. за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на Л. С. [ЛНЧ] разноски в размер на 552,20 евро (петстотин петдесет и две евро и двадесет евроцента). Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. [ЛНЧ] срещу Решение № 34449 от 21.10.2025 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 4661/2025 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № УРИ 228000-31051/11.10.2024 г. на началника на 04 РУ-СДВР за отнемане на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяването на друго, с което да бъде отменен оспореният административен акт. Ответникът – началникът на 04 РУ-СДВР, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Съдът е установил от фактическа страна, че съгласно писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР при получаване на сигнали или жалби срещу лице, касаещи семейни или междуличностни отношения, свързани със закани, заплахи за саморазправа и упражняване на физическо насилие, лицата задължително да бъдат проверявани за издадени разрешения за дейности по реда на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) и при наличие на такова незабавно да бъде уведомяван органът, издал съответното разрешение, като му бъде предоставено копие от жалбата или сигнала. Посочено е също, при установяване на тези лица или получено уведомление за такива, незабавно да бъдат предприети действия за преглед и преценка на основателността на посочените от тях мотиви за притежание на разрешение по ЗОБВВПИ. При данни за отпадане на основателната причина за издаване на разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, както и за наличие на обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2 - 8 от закона, издадените разрешения да бъдат отнети с решение на органа, издал разрешението, по реда на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ. Видно от бюлетин № 301 от 29.10.2023 г. на СДВР за престъпления и произшествия, станали на територията на столицата за времето от 03.00 ч. на 28.10.2023 г. до 03.00 на 29.10.2023 г., на 28.10.2023 г. около 17,20 ч. в 04 РУ – СДВР е заявено от К. А. (K. A.) с [ЛНЧ], роден на [дата]. в Русия, гражданство Израел, продължително пребиваващ в Република България, живущ в гр. София, [улица], [адрес] и Ш. Е. (S. E.), [ЛНЧ], роден на [дата]. в Израел, гражданство Израел, продължително пребиваващ в Република България, живущ в гр. София, [улица], [адрес], че на 27.10.2023 г. около 20,10 ч. в асансьора на горния адрес непознато лице се държало агресивно, като казало, че е палестинец, показало татуировка „[заличен текст]”, а от чанта, която носило около врата си, извадило и насочило пистолет с дължина около 10 см, цвят бежово и черно, към К. А. и ударило с ръка в областта на лицето К. А. и Ш. Е., след което слязло от асансьора. Във връзка с подадения сигнал е било образувано ДП № 1793/23 г. по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от Наказателния кодекс на 04 РУ-СДВР. По делото е приложено Наказателно постановление № 4/01.12.2023 г. по ДП № 1793/2023 г. на 04 РУ-СДВР, с което на Л. С. е наложена глоба в размер на 1 000 лева за нарушение на чл. 98, чл. 86, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 95, ал. 1, във вр. с чл. 193, ал. 1, чл. 165, ал. 1 и чл. 190а ЗОБВВПИ. Постановлението е издадено въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение № 4/01.11.2023 г. за това, че на 29.10.2023 г. около 10,00 часа в гр. София, [улица], [адрес], при извършване на процесуално-следствени действия по ДП № 1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР от служители на РУ е установено, че лицето не съхранява законно притежавания пистолет марка „GLOCK 19X”, модел „Coyote”, кал. 9х19, сериен № BYKY061 съгласно изискванията на ЗОБВВПИ, не е уведомил за промяна на обстоятелствата (промяна на адреса за съхранение) в законоустановения срок. Не е представил разходен документ за изразходване на законно придобитите боеприпаси, с което е нарушил чл. 98, чл. 86, ал. 1, т. 1, ал. 2 и чл. 95, ал. 1 ЗОБВВПИ. По делото е приложена справка от служба „КОС” от 18.04.2024 г. във връзка с извършена проверка по дознание № 1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, видно от която Л. С. притежава Разрешение за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие № 20220858317/10.11.2022 г. за пистолет марка „GLOCK 19X”, модел „Coyote”, кал. 9х19, сериен № BYKY061, издадено от 04 РУ – СДВР. С писмо № УРИ 228000-26386/23.08.2024 г. Л. С. е уведомен, че във връзка с факти и обстоятелства, станали известни по ДП № 1793/2023 г. по описа на 04 РУ-СДВР, във връзка с изпълнение на т. 3 и 4 от писмо № 8121р-3287/10.02.2023 г. на главния секретар на МВР започва процедура по отнемане на разрешението за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие, като със същото писмо му е дадена възможност да обоснове и подкрепи с убедителни доказателства необходимостта от огнестрелно оръжие с цел самоотбрана. В отговор на писмо № УРИ 228000-26386/23.08.2024 г. Л. С. е депозирал молба № УРИ 228000-30483/08.10.2024 г., в която е изложил своите възражения срещу отнемането на разрешението. Въз основа на горната фактическа обстановка началникът на 04 РУ СДВР на основание чл. 155, ал. 1, във връзка с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е постановил процесното Решение № УРИ 228000-31051/11.10.2024 г. за отнемане на издаденото на Л. С. Разрешение № 20220858317/10.11.2022 г. за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. От правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗОБВВПИ, посочена като правно основание за издаване на оспорения акт, при настъпване на някое от обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 2-8 или при отпадане на основателната причина по чл. 58, ал. 1, т. 10 издаденото разрешение се отнема с решение на органа, издал разрешението. В тежест на органа е да установи кои са били фактите, приети за основателна причина да бъде издадено разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие, след което да провери дали тези факти все още съществуват или са налице новостъпили правопогасяващи факти. Що се отнася до данните за агресивно поведение на лицето и образувано наказателно производство, същите е следвало да бъдат преценени дали представляват самостоятелно основание за отнемане на разрешението, тъй като с тях не може да се обоснове отпаднала основателна причина (необходимост) по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. По изложените съображения административният акт е издаден при липса на материалноправните предпоставки по чл. 155, ал. 1 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Съдебното решение за отхвърляне на жалбата срещу акта е неправилно поради нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго за отмяна на административния акт. При този изход на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 552,20 евро (с левова равностойност 1 080 лв., включващи 10 лв. държавна такса и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение пред първата инстанция и 70 лв. държавна такса пред касационната инстанция). Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Размерът от 1 000 лв. съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и на обема и вида на предоставената правна помощ – изготвяне на касационна жалба и явяване в открито съдебно заседание. Защитата е основана на подробен анализ на доказателствата по делото и на съдебната практика по аналогични случаи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

19