Определение № 7175 от 25.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5640/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). В Административен съд – Варна е било образувано адм. д. № 974 по описа на този съд за 2026 г. Съдът приел, че е сезиран с предявената от П. Т. Т., чрез адв. В. Василева, жалба срещу Заповед № 1424 от 17.04.2018 г., издадена от кмета на Община Варна, в частта на ул. [улица], заключена между улиците [улица] и [улица] с твърдение за нейната нищожност, съединена с иск, предявен по реда на чл. 204, ал. 2 АПК и Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), срещу Община Варна, за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв. Административен съд – Варна съобразил, че със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г., издадена от кмета на Община Варна, в оспорената нейна част, издадена на основание чл. 17, т. 3 от Наредба № 1 от 17.01.2011 г. за организиране на движението по пътищата, е одобрен окончателен проект за «Генерален план за организация на движението на територията на Община Варна». Изложил мотиви, че тази заповед по съществото си съставлява нормативен административен акт. Позовал се на един съдебен акт на Върховния административен съд в тази насока. Приел, че въведените с плана правила за организация на движението имат многократно правно действие, тъй като чрез регламентираните ограничения и забрани за преминаване през процесната територия с пътни превозни средства, които важат за продължителен период от време, се налага трайно и повтарящо се поведение, което следва да се спазва от неограничен брой лица. В този смисъл, с оглед съдържанието на акта, неговия характер и правни последици, направил извод, че той представлява нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК. По тези причини, съдът приел, че жалбата с искане за прогласяване на нищожност на нормативен административен акт в посочената по-горе негова обжалвана част подлежи на разглеждане от Върховния административен съд като родово компетентен съд с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК, който да разгледа и искането за спиране на действието му. По тези мотиви АС – Варна прекратил производството по адм. д. № 974 по описа на съда за 2026 г. и изпратил делото за разглеждане на Върховния административен съд. Във Върховния административен съд било образувано настоящото адм. д. № 5640 по описа за 2026 г. Съдът, в настоящия си съдебен състав, приема, че спорът не е нему подсъден, а на АС – Варна. Заповедта за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението не съдържа общи правила за поведение, адресирани до неопределен и неограничен брой субекти и в този смисъл не регламентира непосредствено поведението на правните субекти, а установява елементите, чрез които се осъществява организирането на движението по пътищата – съвкупността от светлинни сигнали, пътни знаци и пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Заповедта не е издадена за прилагане, а в изпълнение на законоустановено задължение на стопанина на пътя и има еднократно действие - одобрява еднократно проект за организация на движение и в този смисъл не съдържа абстрактни правила за поведение, скрепени с държавна санкция. Наред с това, правата и задълженията на участниците в движението не възникват пряко и непосредствено от одобряването на плана, а от предвидените и приведените в действие въз основа на плана пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя. Действието на акта и правният му ефект приключва с неговото приемане и прилагане на въведените с плана мероприятия. В този смисъл заповедта за одобряване на окончателен проект на генерален план за организация на движението няма характеристиките на нормативен административен акт. Предвид това той не попада в изключенията по чл. 132, ал. 2 АПК и е родово подсъден на административния съд съобразно чл. 132, ал. 1 АПК. Наред с това, кметът на община, съгласно Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), е орган на изпълнителната власт и като такъв ръководи цялата изпълнителна дейност на общината. Законът за местното самоуправление и местната администрация не предоставя на кмета на община правомощия за издаване на нормативни административни актове. Органите на местното самоуправление и местната администрация действат единствено и само в рамките на закона, като в компетентността на общинския съвет е да издава нормативни административни актове, а не в компетентността на кмета на общината. Всичко изложено обосновава подсъдността на спора на АС – Варна, който следва да вземе предвид и всички постъпили след изпращането на делото по подсъдност на Върховния административен съд изявления и допълнителни искания на Т.. Ето защо, като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по настоящото дело следва да се прекрати, да бъде повдигнат спор за подсъдност между Върховния административен съд и АС – Варна и делото да бъде изпратено за разрешаването му на петчленен състав на Върховния административен съд. Такова разрешение досежно подсъдността на спорове сходни на настоящия е възприето в практиката на Върховния административен съд по повдигнати спорове за подсъдност и разрешени такива, обективирана в редица съдебни актове, между които Определение № 11491 от 13.12.2022 г., постановено по адм. д. № 10593 по описа за 2022 г., Определение № 1304 от 07.02.2023 г., постановено по адм. д. № 11856 по описа за 2022 г. и Определение № 3167 от 05.04.2022 г., постановено по адм. д. № 2399 по описа за 2022 г. Предвид гореизложеното и на основание чл. 135, ал. 6, във вр. с ал. 4 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение