Определение № 603 от 28.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 662/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Юробанк България” АД, представлявана от адв. Д. М., срещу определение № 70 от 23.03.2023г. по в.гр.д. № 596/2022г. на Пловдивски апелативен съд в частта, в която е оставено без уважение искането за конституиране на [община] като ответник по делото. Частният жалбоподател поддържа, че при постановяване на определението си съдът не е съобразил, че в настоящото производство сумите се претендират въз основа на нотариален акт за учредяване на договорна ипотека и не е разгледал правната същност на ипотеката. Намира, че след като [община] е придобила на основание чл.11 ЗН с оглед отказа от наследство на наследниците на починалия ответник Г. В. вещното право на собственост върху имота му, върху който има учредена ипотека в полза на банката, общината също е следвало да бъде констиуирана като ответник, тъй като при уважаване на предявения иск банката ще има право да пристъпи към принудително изпълнение посредством продажба на този имот. Поради това моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което [община] бъде конституирана като ответник по делото. Ответницата Р. Х. С. е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба. Излага съображения за недопустимост на същата поради липса на изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, както и за нейната неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване и поради това е недопустима. С обжалваното определение апелативният съд е констатирал, че ответникът по предявения от „Юробанк България” АД иск - Г. Х. В., е починал и е оставил за свои единствени наследници П. Х. К. и Р. Х. С., които са се отказали от наследството му. Поради това е намерил, че производството следва да продължи с ответници Р. Х. С. като солидарен длъжник на кредитополучателя и държавата, която като правоприемник на починалия ответник Г. Х. В., чиито наследници са направили отказ от наследството, придобива активи и пасиви на починалия, вкл. задълженията по сключения договор за кредит и отговаря ограничено – до размера на полученото от нея имущество. Приел е за неоснователно искането като ответник в производството да бъде конституирана [община], като е изложил съображения, че същата съгласно чл.11 ЗН наследява само описаните в същата вещи и имоти, т.е. придобива само конкретни вещни права, но не и пасиви, които остават в тежест на общия правоприемник – държавата. Поради това съдът е конституирал като страна - ответник в производството, държавата, представлявана от министъра на финансите, и е оставил без уважение искането на ищеца „Юробанк България” АД за конституиране като страна- ответник на [община]. Обжалваното определение има характера на такова по чл.227 ГПК за конституиране на правоприемник на починала в хода на делото страна. Определението по чл.227 ГПК не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не от категорията на посочените в чл.274, ал.1 ГПК – такива, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, нито е от категорията на посочените в чл.274, ал.2 ГПК, тъй като обжалването му не е изрично предвидено в закона. В обжалваната част, в която е оставено без уважение искането на ищеца за конституиране на [община] като ответник в качеството ѝ на правоприемник на починалия кредитополучател на основание чл.11 ЗН, определението няма преграждащ развитието на делото характер, тъй като производството ще продължи против конституирания със същото определение правоприемник на ответника. Правилността на преценката на съда относно това кой е надлежният правоприемник, който следва да бъде конституиран като страна на мястото на починалия ответник, подлежи на проверка при обжалване на постановеното по делото решение. Неправилно даденото от апелативния съд указание за възможността за обжалване на постановеното от него определение, което не попада в нито една от хипотезите на чл.274, ал.1 ГПК, е без значение за допустимостта на подадената частна жалба. По изложените съображения настоящият състав намира, че подадената от „Юробанк България” АД частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение