Определение № 171 от 08.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12345/2025 г.

ВАССедмо отделение08.01.2026 г.докладчик Юлия Раева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 3632 от 12.11.2025 г. по адм. дело № 885/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ТАНЯ ВАЧЕВА секретар: Членове: /п/ МИРОСЛАВА ГЕОРГИЕВА /п/ ЮЛИЯ РАЕВА

Мотиви

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ж.-Ф. У. срещу Определение № 3632 от 12.11.2025 г. по адм. дело № 885/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлено искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM – 1728277 от 13.10.2025 г. на младши автоконкрольор към сектор ПП при ОДМВР - Велико Търново. С посочената заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) e приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В частната жалба се твърди, че съдът е формирал неправилен извод за липсата на нормативно установените предпоставки за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, тъй като от представените по делото доказателства се установява, че до [заличен текст], в което учат и двете деца на жалбоподателя, няма обществен транспорт. Следователно придвижването с процесния автомобил е единствената възможност за транспорт на децата до училището. В противен случай същите биха били възпрепятствани да посещават училище, с което за семейството на жалбоподателя биха настъпили трудно поправими вреди. Иска се отмяната на обжалваното определение и вместо него касационната инстанция да постанови спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът – младши автоконкрольор към сектор ПП при ОДМВР - Велико Търново, не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което е процесуално допустима. По същество частната жалба е неоснователна. Процесната ПАМ е приложена на основание чл. 171, т. 1, б. „з”, „гг“ ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено, че водачът на 13.10.2025 г. е управлявал собствения си лек автомобил след прекратяване на регистрацията му от 23.07.2024 г. поради липса на валидна задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите. За да отхвърли искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, съдът е изложил мотиви, че водачът не е доказал нови обстоятелства, нито вреди от предварителното изпълнение на заповедта, които да са противопоставими на защитения обществен интерес. Определението е правилно. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което следва да намерят приложение общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Чл. 166, ал. 4 АПК предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК са следните: ако предварителното изпълнение може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В случая горните условия не са налице. Целта на процесната ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Защитените обществени отношения са с особена важност, тъй като управлението на МПС е дейност с повишена опасност за здравето и живота на участниците в движението по пътищата. Именно защото управлението на МПС е дейност с повишена опасност законодателят въвежда императивно правило за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите - чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането. Според данните от административния акт е изминал период от повече от една година между прекратяване на регистрацията на МПС поради липса на задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите - 23.07.2024 г. и датата на управление на автомобила – 13.10.2025 г. При служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство законодателят предвижда, че същата се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В случая частният жалбоподател нито отрича извършването на нарушението, нито твърди отстраняването му, т.е. не са предприети никакви действия от негова страна за привеждане в съответствие с изискванията на закона и ограничаване на неблагоприятните последици в правната му сфера. По горните съображения съдът правилно е приел, че предварителното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на жалбоподателя със същата степен на значимост. Спазването на правилата на движение е в интерес на всички участници в движението, включително в интерес на децата на жалбоподателя в качеството им на пътници в процесния автомобил. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение

Цитирани разпоредби

12