Решение № 9354 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2014 г.

Решение № 9354 от 4.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1433/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител Тихомир Ламбев, против решение № 7357/26.11.2013 г. по адм. д. № 8724/2013 г. на Административен съд - София-град, I отделение, 43 състав. Иска да се отмени посоченото решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че заповедта на изпълнителния директор не представлява индивидуален административен акт, защото с нея се прекратява трудово правоотношение. Защитата на жалбоподателя е следвало да бъде по гражданскоправен ред. Освен това жалбоподателят не е подал заявление съгласно § 4, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ПЗР на Закона за държавния служител /ЗДСл/, към което да приложи документите по чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от ЗДСл, а за ДФ "Земеделие" не е съществувало задължение да го уведоми, че длъжността му е определена за заемане от държавен служител. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Петко Борисов Илиев, редовно призован, се представлява от адв. Чолаков. Оспорва касационната жалба. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заявлението за заемане на длъжността е подадено в срок. Съобщението за приключилия трудов спор му е съобщено на 29.07.2013 г., а заявлението е било подадено в ДФ "Земеделие" на 09.08.2013 г. По тези съображения иска решението да бъде оставено в сила. Претендира възнаграждение съгласно представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В чл. 345, ал. 1, т. 1 от КТ е регламентирано уведомяване на работника и служителя за влязлото в сила решение, с което се уважава претенцията му за възстановяване на работа. В процесния случай заявление за назначаване е подадено в срока по чл. 345, ал. 1, т. 1 от КТ на 11-я ден от уведомяването и административният орган следва да прецени дали са налице основанията по чл. 7 ЗДС и дължи произнасяне в законоустановения срок. Като краен резултат съдебният акт е правилен и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София-град, I отделение, 43-ти състав, е отменил отказа на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за назначаване на Петко Борисов Илиев на длъжността директор на Областна дирекция на ДФ "Земеделие", гр. Монтана, обективиран в заповед № 145/12.08.2013 г. и е върнал преписката на органа по назначаването за произнасяне по подаденото заявление, при спазване на указанията в съдебното решение. Съдът е приел, че едномесечният срок по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл започва да тече от момента на уведомяване за промяната на трудовото в служебно правоотношение. За служителите, които поради незаконно уволнение не са били на работа към момента на трансформиране на длъжността от трудово в служебно правоотношение, предпоставка за упражняване на правото им на възстановяване на длъжността, е получаването на уведомление за промяна на характера на правоотношението. Първоинстанционното решение е правилно. Съдът задълбочено е анализирал фактите по делото в съответствие с приложимия материален закон. По делото няма спор по фактите. С влязло в сила на 07.05.2013 г. съдебно решение е отменена заповед за прекратяване на трудово правоотношение и ответникът по касационната жалба е бил възстановен на заеманата от него длъжност-административен директор на Областна дирекция - Монтана при ДФ "Земеделие". На 29.07.2013 г. на Петко Илиев е връчено съобщение по чл. 345, ал. 1 от КТ, с което е уведомен, че в 14-дневен срок от получаване на съобщението може да се яви за заемане на предишната работа. На 06.08.2013 г. той е подал молба до изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", че считано от 07.08.2013 г. заема отново длъжността, на която е възстановен. На 09.08.2013 г. подава заявление за назначаване на същата длъжност по служебно правоотношение с приложени документи и декларация по чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл. Не е спорно по делото, че от 01.07.2012 г. трудовите правоотношения на служителите в ДФ "Земеделие" са трансформирани в служебни правоотношения. С оспорената по делото заповед № 145/12.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е прекратено трудовото правоотношение с Петко Илиев на длъжността административен директор на Областна дирекция - Монтана при ДФ "Земеделие" и му е отказано заемането на длъжността като държавен служител, поради неспазване на едномесечния срок по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл. След като Илиев е оспорил незаконното прекратяване на трудово правоотношение и с влязло в сила съдебно решение то е било отменено, той е следвало да очаква уведомление по чл. 345, ал. 1 от КТ. С това приключва процедурата по възстановяването му на заеманата от него длъжност. Едва от това съобщение за него тече едномесечният срок по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл, защото към 01.07.2012 г. трудовите правоотношения на служителите във фонда са се трансформирали в служебни, но това важи за съществуващите правоотношения. За заеманата от Илиев длъжност е било необходимо да приключи процедурата по КТ по възстановяване на трудовото правоотношение, което става с връчване на съобщението по чл. 345, ал. 1 от КТ и подаване на уведомление за заемане на предишната длъжност. Едва тогава са налице предпоставките за трансформиране на трудовото правоотношение в служебно, което потвърждава извода на съда, че срокът по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗДСл спрямо Илиев тече от получаване на уведомлението по чл. 325, ал. 1 от КТ. В съответствие със законовите изисквания той е подал заявление и декларация. Както правилно е посочил съдът, тези документи следва да бъдат прецени с оглед изискванията по чл. 8 от ЗДСл. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,