Определение № 10233 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9566/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (вх. № 3718/14.08.2025 г. по описа на Административния съд – Русе), допълнена със „Становище по визираното разпореждане“ (вх. № 3745/18.08.2025 г.) от З. С. М. с [ЕГН] и с постоянен адрес в гр. Русе, [адрес], против Разпореждане № 2298 от 08.08.2025 г., постановено по адм. дело № 752 по описа на Административния съд – Русе за 2024 г. в частта му, в която лицето не е освободено от заплащане на държавна такса и не му е предоставена правна помощ за производството по обжалване на Решение № 1996/25.06.2025 г. по адм. дело № 752/2024 г. по описа на Административния съд – Русе. Частният жалбоподател се оплаква, че първоинстанционният съдебен акт, предмет на инстанционен контрол, е неправилен поради нарушение на материалния и процесуалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК. Иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: По делото се установява следното: З. М. подал касационна жалба, вх. № 3457/21.07.2025 г., против Решение № 1996/25.06.2025 г. по адм. дело 752/2024 г. на Административния съд – Русе. В хода на администрирането й, поради констатирани нередовности, съдът с Разпореждане № 2158/21.07.2025 г., я е оставил без движение, указвайки на касатора в 7-дневен срок от уведомяване за постановяване на разпореждането, да заплати държавна такса в размер на 5, 00 лв. по сметка на Върховния административен съд; да представи касационната жалба, приподписана от адвокат; да представи пълномощно за процесуално представителство пред Върховния административен съд на адвоката, приподписал жалбата; да представи преписи от касационната жалба за ответника и за Окръжна прокуратура – Русе. Указал му също, че, ако желае да ползва правна помощ, следва в 7-дневен срок от уведомяването за разпореждането, да представи подписана Декларация за имуществено състояние по образец, който може да получи от Регистратурата на Административния съд – Русе. С подадена в срок молба, М. представил указаните два броя преписи от касационната жалба, исканата Декларация за имуществено състояние. Наред с това подал молба за предоставяне на правна помощ за касационното производство. С Разпореждане № 2216/29.07.2025 г. съдът е задължил трето неучастващо лице – директор на дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Русе – да представи писмено актуална информация за декларираните недвижими имоти, собственост на З. С. М. и на Г. Н. М. – негова съпруга. С Разпореждане № 2217/29.07.2025 г. съдът е задължил директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТД на НОИ) в Русе да представи писмено информация по отделно за получаваните от З. С. М. и от Г. Н. М. пенсии в периода от 17.09.2024 г. до датата на изготвяне на справката. Отговорите са получени с писма, изх. рег. № 11-05-122#1/31.07.2025 г. по описа на Община Русе и № 1019-17-2115#1/04.08.2025 г по описа на ТД на НОИ в Русе. Въз основа на данните от същите, съдът е преценил, че след като М. притежава недвижим имот, представляващ земя и сграда на територията на Община Русе и доколкото в периода от датата на подаване на исковата молба, във връзка с която е постановено обжалваното с касационната жалба решение, до датата на изготвяне на справката от ТП на НОИ – Русе, М. е получавал средно пенсия в размер над 700, 00 лв., заплащането на държавна такса в размер на 5,00 лв. не е непосилно финансово задължение за него. Съобразил е и размера на получаваната от съпругата на М. пенсия. Подчертал е, че М. е декларирал неверни данни, че не притежава недвижими имоти, както в Декларация за имущественото му състояние, представена през ноември 2024 г. в хода на исковото производство, така и в декларацията, указана му с Разпореждане № 2158/21.07.2025 г. Мотивиран така, не е освободил лицето от заплащане на държавна такса. По съображения, че частният жалбоподател разполага с достатъчно средства да ангажира адвокат за касационното производство, предвид декларирането от негова страна на неверни обстоятелства за имущественото му състояние и доколкото съпругата му също притежава недвижимо имущество, съдът не му е допуснал и правна помощ за процесуално представителство пред касационната инстанция. Така постановеното определение е правилно. Съгласно чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства. Правилно и в съответствие с цитираната разпоредба и с установеното по делото, съставът на Административния съд – Русе е преценил, че заплащането на размера на държавната такса е във възможностите на касатора, без да му причини трудности за ежедневните обичайни разходи. Правилен е изводът на Административния съд – Русе, че за касационния и частен жалбоподател не са налице кумулативно изискуемите по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ (ЗПП), във вр. с ал. 3 от с.з., предпоставки за предоставяне на безплатна правна помощ от вида процесуално представителство по преценка на съда. Мотивите, с които настоящата инстанция споделя този извод са различни от изложените от първоинстанционния съд. Неубедително е приетото от първоинстанционния съд, че общият месечен доход на касатора и съпругата му, който е около 1500 лева, би бил достатъчен за посрещане на ежедневните им нужди вкл. и от медикаменти, и за заплащане на адвокатско възнаграждение за приподписване на касационната жалба и за процесуално представителство. Предоставянето на правна помощ в конкретния случай не е оправдано от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето - чл. 21, т.2 от Закона за правната помощ. Това е така, тъй като при редовна и допустима касационна жалба, касационният съдебен състав предвид задължението му по чл.218, ал.2 АПК ще прецени служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. От обстоятелствената част на касационната жалба могат да се изведат възражения за допуснати от съда съществени съдопроизводствени нарушения, поради което съдът ще бъде задължен да провери за наличието и на това касационно основание. От гледна точка на доказателствените средства, съгласно чл.219 АПК допустимите доказателствени средства пред касационната инстанция са единствено писмените документи, свързани с касационните основания, каквито касаторът при преценка от негова страна, може да представи по делото. По изложените съображения, разпореждането в обжалваната част като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия