Определение № 3401 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11999/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. А., А. С. С. и В. С. А., чрез пълномощника адвокат Ю. Маринов, против решение № 1640 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което по жалба на Е. А. К. е отменена заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. на кмета на Община Кюстендил. Касационните жалбоподатели оспорват съдебното решение като недопустимо и неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Молят за отмяна на атакуваното решение и отхвърляне жалбата на Е. К. против оспорената заповед или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания. Претендират разноски. Ответникът - кмет на Община Кюстендил, в представен писмен отговор приподписан от юрисконсулт Г. Николова и подадена чрез нея нарочна молба, счита касационната жалба за основателна и пледира за уважаването й с отмяна на атакуваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Е. А. К., чрез адвокат Г. Мухтийска, в представен писмен отговор, писмени бележки и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна, като пледира за прекратяване на касационното производство или за оставяне в сила на решението. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като пледира, че не са налице касационни основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. Върховният административен съд, второ отделение, приема касационата жалба за процесуално недопустима. Производството пред Административен съд Кюстендил е образувано по жалба на Е. К. против заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), е наредено премахването на незаконен строеж: „Реконструкция на покрив с надзид“ на двуетажна масивна жилищна сграда (2МЖ) с идентификатор 41112.500.369.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Кюстендил, находяща се в УПИ VIII-3045, кв. 50 по плана на града (ПИ 41112.500.369), с административен адрес: гр. Кюстендил, [улица]. Адресати на заповедта са както Е. К. като възложител и съсобственик, така и настоящите касатори - Л. А., А. С. и В. А., като съсобственици. Последните не са обжалвали заповедта и по отношение на тях тя е влязла в сила, като са конституирани в съдебното производство като заинтересовани страни. С решението си административният съд е отменил заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК право да обжалват съдебното решение имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая оспореният съдебен акт не е неблагоприятен за Л. А., А. С. и В. А., тъй като с него заповед № РД-00-2311/29.11.2024 г. е отменена, но по отношение жалбата на Е. К.. По отношение на касаторите заповедта е влязла в сила, тъй като те не са я обжалвали, с което е осъществено желанието им процесният строеж да бъде премахнат като незаконен, респективно е осъществен правният им интерес. Със атакуваното съдебно решение не се нарушават или застрашават техни права и интереси, а касаторите претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера - на Е. К.. С оглед изложеното следва да се приеме, че оспореният съдебен акт не е неблагоприятен за касационните жалбоподатели и същите нямат интерес от неговата отмяна. Тъй като правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за упражняването на правото на жалба, отсъствието му прави касационната жалба недопустима. Поради това настоящият съдебен състав приема, че определението за даване ход на делото по същество следва да бъде отменено, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено. При този резултат на делото право на разноски за настоящата инстанция има ответната страна Е. К., поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, в тежест на касаторите следва да се възложат сторените от К. разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 640 евро, съгласно договора за правна защита и инкорпорираната в него разписка. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,