Определение № 2348 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 441/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. А. Н. срещу определение № 11475/23.10.2025г., постановено по адм. д. № 2417/2025 г. по описа на Административен съд–Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу писмен акт от 16.07.2025г., издаден от председателя на Комисия за защита на личните данни, с който Н. е уведомен, че подадени от него жалби с вх. №№ ППН-01-1042/04.10.2024г. и ППН-01-1051/07.10.2024г. и ППН-01—1052/08.10.2024г. са приети за неоснователни и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Иска да бъде отменено обжалваното определение. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Ответникът, редовно уведомен за настоящото производство, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: С обжалваното определение № 11475/23.10.2025г., постановено по адм. д. № 2417/2025 г. по описа на Административен съд–Варна, е оставена без разглеждане жалбата на С. А. Н. срещу писмен акт от 16.07.2025г., издаден от председателя на Комисия за защита на личните данни, с който Н. е уведомен, че подадени от него жалби с вх. №№ ППН-01-1042/04.10.2024г. и ППН-01-1051/07.10.2024г. и ППН-01—1052/08.10.2024г. са приети за неоснователни и е прекратено производството по делото. За да постанови обжалвания правен резултат административният съд приема, че по делото е приложено известие, от което се установява, че оспореният акт е връчен на 21.07.2025г. на посочения от жалбоподателя адрес-гр. Варна, [улица], [адрес] на лице с имена Д. С. и отбелязване на качеството й на служител. Приема за неоснователно възражението на Н., че актът не му е връчен, тъй като не оспорва връзката си с адреса на който е получено съобщението за акта. При тези данни съдът приема, че срокът за оспорването на акта изтича на 04.08.2025г., а подадената на 03.09.2025г. жалба е просрочена. Така постановеното определение е валидно, допустимо, но неправилно. От значение за допустимостта на жалбата е съществуването на подлежащ на оспорване акт, който е неблагоприятен за неговия адресат, подал оспорване в законово определен преклузивен срок. В случая С. Н. е адресат на акт, който е неблагоприятен за него и този акт съдържа недвусмислено волеизявление относно неговото съдържание. Изводите на първоинстанционния съд в обжалваното определение относно просрочие на жалбата също не се споделят от настоящата инстанция, поради липса на указания в оспорения акт относно начина и сроковете за обжалването му. При това положение и на основание чл. 140 от АПК подадената на 03.09.2025г. жалба срещу писмения акт от 16.07.2025г. е в срок. По тези съображения обжалваното определение следва да бъде отменено и делото върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на Н.. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение