Определение № 2832 от 07.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 191/2023 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. С решение № 119 от 22.02.2024 г., постановено по настоящото дело, е уважен предявения от К. М. Д. против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД иск по чл. 405 КЗ за сумата 68583,38лв. На ищецът са присъдени направените в съдебното производство разноски в размер на 18 245.01 лв., от които 6343.34 лв. за първоинстанционното производство, 3100 лв. за въззивното производство и 8801.67 лв.. за касационното производство. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното във въззивното производство адвокатско възнаграждение е прието за неоснователно, тъй като е под минималния размер, посочен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение. С молба вх. № 3674 от 29.02.2024 г. Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД е поискало изменение на касационното решение в частта за присъдените за въззивното и касационното производство разноски, позовавайки се на противоречие на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение с чл. 101, § 2 ДФЕС и решение на СЕС по дело С-438/22. К. М. Д. чрез процесуалния си представител адвокат Й. А. оспорва основателността на искането. Искането по чл. 248 ГПК е процесуално допустимо и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи да възстанови на ищеца заплатеното възнаграждение за един адвокат съразмерно с основателната част на иска, а чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата предвижда, че размерът на адвокатското възнаграждение се определя по договор между адвоката и клиента. Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение може да не бъде присъдено в пълен размер само при условията на чл. 78, ал. 5 ГПК – по възражение на насрещната страна и ако е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С оглед решение на СЕС по дело С-438/22 г., Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да намери приложение В случая Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД не е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца за касационното производство адвокатско възнаграждение, поради което и неоснователно е искането за преценка дали същото е прекомерно. Направеното в съдебно заседание на 6.07.2022 г. във въззивното производство възражение за прекомерност на заплатеното за това производство от ищеца адвокатско възнаграждение е с условието, че ако същото е над минималния размер по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде намалено до минималния размер по тази наредба. В мотивите към т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. е разяснено, че с приемането на действащия ГПК отпадна правомощието на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита при постановяване на решението, като с чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Следователно и при разглеждане искането по чл. 78, ал. 5 ГПК важи диспозитивното начало в процеса. След като ответникът е поискал заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение да бъде намалено до минималния по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, а е установено, че възнаграждението е под този размер, то и искането по чл. 248 ГПК за изменение на касационното решение в частта за разноските, чрез намаляване на присъденото на ищеца за въззивното производство адвокатско възнаграждение, е неоснователно. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение