Определение № 414 от 20.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2383/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от процесуалния пълномощник на А. В. Д. срещу определение № 2301 /23.07.2018 г. по в.гр.д. №1871/2018 на Софийски апелативен съд, ГО, с което по реда на чл.248 ГПК е допълнено решението на същия състав по същото дело, постановено на 02.07.2018 г. като А. В. Д. е осъдена да заплати на ЗАД”АРМЕЕЦ”АД сумата от 100 лева -юрисконсултско възнаграждение. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд. Ответникът по частната жалба „Банка Пиреос България“АД, в писмен отговор на своя представител, излага становище за неоснователност. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Искането за присъждане разноски на ответника по ВЖ на ищцата е било своевременно наведено в отговора на ИМ и същото се дължи, с оглед изхода по спора пред въззивната инстанция. Настоящата инстанция споделя тези изводи, доколкото се касае за допълване в частта за разноските, а не за изменение на решението в тази част. Само във втората хипотеза е от значение представен ли е списък по чл.80 ГПК, с оглед допустимостта на молбата по чл.248 ГПК. Ето защо и доколкото искът на ищцата не е уважен в пълен размер и от ВКС по произнасянето по нейна КЖ, то присъдените разноски в полза на ответника във въззивната инстанция се дължат. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че обжалваното определение е правилно, поради което