Определение № 61 от 18.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4691/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Т. Б. К. против определение № 50167 от 11.10.2022 г. по гр.д. № 2961/2022 г. на ВКС, I- во г.о., с което е оставена без разглеждане молбата му за отмяна на влязлото в сила решение № 3677/09.08.2018 г. по гр. д. № 11491/2017 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 286/06.03.2019 г. по в. гр. д. № 47/2019 г. на Варненския окръжен съд, в частите, с които е осъден да премахне складово помещение от около 4.5 кв. м., долепено до сграда с идентификатор ****откъм границата с ПИ с идентификатор *****, описана с ид. 04 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото, и складово помещение от около 8 кв. м., долепено до сграда с идентификатор *****и до търговската сграда с идентификатор *****откъм границата с ПИ с идентификатор ****и [улица], описана с ид. 03 в схемата на вещото лице на л. 99 по делото, на основание чл. 109 ЗС. Жалбоподателят поддържа незаконосъобразност на определението и иска отмяната му с довод, че обектите, предмет на влязлото в сила решение, са търпими строежи, като по обективни причини удостоверението за търпимост все още не е издадено, но предстои да се издаде такова. С писмени отговор ответникът С. Д. Р., чрез адв. С. Д., оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените в настоящето производство разноски по делото. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, намира следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т, 1 ГПК съдебен акт, е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството по гр.д. № 2961/2022 г. на ВКС, I- ро г.о. е образувано по молба на Т. Б. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 3677/09.08.2018 г. по гр. д. № 11491/2017 г. на Варненския районен съд, потвърдено с решение № 286/06.03.2019 г. по в. гр. д. № 47/2019 г. на Варненския окръжен съд в частите, с които молителят на основание чл. 109 ЗС е осъден да премахне две складови помещения. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че обектите, предмет на влязлото в сила решение, представляват търпими строежи, тъй като отговарят на законовите изисквания, поради което не подлежат на премахване и забрана за ползване, но това обстоятелство не е взето предвид към момента на постановяване на решението. На 01.06.2022 г. бил уведомен от предходния собственик, че обектите са построени преди 31.03.2001 г., което обстоятелство не му е било известно при водене на делото и узнал за него при проведения на 01.06.2022 г. разговор, след което през м. юни 2022 г. входирал в община Варна искане за издаване на удостоверение на търпимост. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязлото в сила решение, съставът на ВКС е приел, че съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. За да е налице фактическият състав на посоченото основание, е необходимо твърдението, че са налице новооткрити обстоятелства, да бъде подкрепено с писмени доказателства. В случая от изложеното в молбата за отмяна става ясно, че такива доказателства не са налице - не е представено удостоверение за търпимост, а те са необходими, тъй като молба за отмяна, основана на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, е допустима само при наличие на писмени доказателства. В този смисъл изложените в молбата твърдения са ненадлежни. Съгласно приетото в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК, е недопустима. Определението е правилно. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предпоставя представяне на нови доказателства или посочване на нови обстоятелства, които са съществували по време на висящността на производството, приключило с акта, чиято отмяна се иска и които страната е била в обективна невъзможност да узнае или представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Когато се твърди наличие на нови обстоятелства, те следва да бъдат подкрепени с писмени доказателства, от които по безсъмнен начин да бъдат изведени тези обстоятелства. В случая такива доказателства не са представени. Нещо повече твърди се, че те все още не съществуват, защото удостоверението за търпимост предстои да бъде издадено. Следователно правилен е изводът на състава на ВКС, че молбата за отмяна, основана на чл. 303, ал.1, т.1 ГК, е недопустима. Както е прието в т.10 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установена след влизане в сила на решението. Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение, намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. В полза на ответника по частната жалба С. Д. Р. следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 740 лв. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско определение