Решение № 1250 от 04.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8387/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 и чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Община Самоков, чрез кмета на общината А. Джоргов, подадена чрез упълномощен адвокат М. Стоянова, против решение № 450 от 07.04.2025 г., постановено от Административен съд – София – област, XIII състав, по адм.д. № 68/2024 г. С жалбата, в съдебно заседание чрез преупълномощения адвокат К. Стоянов и в представени по делото писмени бележки се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е приел, че административният орган е доказал наличието на фактическите основания за издаването на акта си, защото при разпита си пред първата инстанция вещите лица изрично са заявили, че не потвърждават констатациите на органа, а въпросите им са били зададени по начин, който предполага същите да бъдат възпроизведени безкритично в експертизата. В тази връзка касаторът поддържа, че не е налице причинна връзка между установените несъответствия и твърдяната вреда за бюджета на ЕС, което е задължителен елемент от фактическия състав на „нередност“ по смисъла на Регламент (ЕС) № 1303/2013, както и че налагането на 100% финансова корекция, включително възстановяване на аванс и пълен отказ от окончателно плащане, е непропорционално спрямо установеното непълно изпълнение. Оспорват се констатациите досежно установени несъответствия в количествата на финансираните активи, както и между заявените позиции по разходи за презалесяване на пострадалите гори почвоподготовка, закупуване на залесителен материал със закрита коренова система и засаждане на фиданките и установените при проверката неточности в изпълнението по договора. Жалбоподателят сочи, че първостепенният съд въобще не е взел предвид допусната съдебно-техническа и две съдебно-лесовъдски експертизи и по този начин от една страна е постановил решението в противоречие със събраните по делото доказателства, а от друга - при неизяснена фактическа обстановка. Акцентира на обстоятелството, че снимките на процесните подотдели не са направени съобразно Инструкцията за извършване на проверки на място, а съдът неправилно е приел, че GPS измерванията, които са извършени извън допустимия период за контрол, са достатъчно основание за определяне на „нередност“. Касаторът развива тезата, че административния съд неправилно е счел, че в хода на административното производство не е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, защото Общината изрично е възразила, че при проверката не са преброени в цялост фиданките и е настояла за повторна проверка, каквато не е била извършена. Освен това, според жалбоподателя, съдът на свой ред не бил обсъдил нито едно от изложените в жалбата и в представените писмени бележки възражения, като по този начин е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Подадена и частна жалба от Община Самоков, чрез процесуалния представител адвокат М. Стоянова, против определение № 774 от 10.06.2025 г., постановено от Административен съд – София – област, XIII състав, по адм.д. № 68/2024 г. В частната жалбата се твърди, че в нарушение на чл. 248, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК първостепенният съд не е изпратил искането на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските, като по този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е постановил един неправилен съдебен акт. Жалбоподателят поддържа, че в последното по делото съдебно заседание пълномощникът на административния орган е заявил искане за присъждане само на юрисконсултско възнаграждение, като липсва изявление за присъждане на останалите разноски. Моли обжалваното определение да бъде отменено. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ оспорва касационната жалба чрез упълномощен старши юрисконсулт Б. Момчилов, който с писмен отговор и становище по съществото на спора от 01.12.2025 г., пледира за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Не изразява становище по подадената частна жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е приел, че при издаване на РФК № 23/08/4/0/00200/04/01 на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ са налице всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на ЗУСЕФСУ и Регламент (ЕО) № 1303/2013 г. Според участващия по делото прокурор съвкупността от установените разлики при площите, които са заявени за подпомагане, според административния орган и изслушаните в първоинстанционното производство експертизи, води до извода, че целите не мярката не са постигнати, защото е видно неизпълнение на дейностите. Като прецени доводите на страните и правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Община Самоков за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решение № 450 от 07.04.2025 г. е отхвърлена жалбата на Община Самоков против решение за налагане на финансова корекция № 23/08/4/0/00200/04/01 с изх. № 07-0800/13364 от 28.12.2023 г., издадено от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/; Община Самоков е осъдена да заплати сумата от 100.00 лева на ДФЗ. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – София – област /АССО/ е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съответства на изискванията на чл. 73, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/ и съдържа изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Съдът е преценил, че в производството по издаване на акта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същият е материално законосъобразен, защото са налице всички елементи от фактическия състав на нередността по смисъла на ЗУСЕФСУ и Регламент (ЕО) № 1303/2013 г., а именно: нарушение на правото на Европейския съюз, извършено чрез действие на възложителя; субект на нередността – община /бенефициент по договора/; вреда на общия бюджет на Европейския съюз - сумата, с която би бил ощетен бюджетът на Европейския съюз вследствие на незаконосъобразно проведената обществена поръчка; причинна връзка между деянието и настъпването на вредата. АССО е обсъдил конкретните възражения на жалбоподателя досежно констатираното от административния орган неизпълнение на залесена площ и броя вложени фиданки, както и заключенията на допуснатите основни и допълнителни съдебно - гедоезическа и съдебно-лесотехническа експертиза /СГЕ и СЛЕ/. В мотивите на първоинстанционното решение е отразено, че правилно и законосъобразно административния орган е приел, че площите заявени за подпомагане не отговарят на тези заложени по договор и подадено искане за плащане, защото съгласно контролния лист, по част от площите няма дори и почистване и са преброени по-малко засадени фиданки. Според първостепенния съд проектното предложение и сключеният административен договор между ДФЗ и Община Самоков е насочено към постигане на целите на Подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020, посочени в Раздел 6 „Цели на предоставяната безвъзмездна финансова помощ по процедурата и очаквани резултати“ от Условия за кандидатстване, чрез „презалссяване на общо 402 дка. горски територии пострадали от вредители. Изложено е, че съвкупността от установените разлики според административния орган и изслушаните в съдебното производство експертизи водят до извода, че целите на мярката не са постигнати, защото в случая се касае за изпълнение по първата дейност 39 на сто, а по втората - 32 на сто. Съдът е счел, че въпросното неизпълнение представлява нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013 на Европейският парламент, а съгласно националното законодателство - неспазване на одобрени индикатори по смисъла на чл.70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Преценено е, че в случая е налице висока степен на неизпълнение на поетите е договора за предоставяне на БФП задължения, вследствие на което не могат да бъдат постигнати и заложените по мярката и конкретния проект цели и резултати, а именно увеличаване на площите на възстановените гори съгласно предвиденото в одобреният проект. Установените от проверката на място несъответствия в количествата на финансираните активи, променят основната цел на инвестицията, предназначението и съгласно одобрения проект, както и водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка. Предвид степента на неизпълнението на одобреният проект, с което се нарушават норми от националното право и по точно чл. 4, ал. 2, т. 1, чл.8, т. 3 от Административен договор BG06RDNP001 8.002 0008 COI от 30.03.2020 г., както и т.2.3 от Условия за изпълнение, е нанесена и вреда на бюджета на Съюза в размер на 151 166,30 лева без ДДС, представляваща изплатеното авансово плащане по подадено искане за авансово плащане № 23/08/4/0/00200/1/01 от 14.09.2023 г. Въпросната сума се явява неправомерен разход в бюджета на Съюза. Съдът е счел, че в случая правилно е определен размерът на финансовата корекция на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, съгласно чл. 30, ал. 1, т. 7 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. и т. 2 от Приложение към раздел I “Общи положения“ от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007 - 2013 г. /Правилата/. С тези решаващи изводи, първостепенният съд е преценил, че обжалваният адм. акт е издаден в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, поради което е законосъобразен, което налага отхвърлянето на подадената жалба. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото в случая точно е констатирано, че Община Самоков е бенефициент по сключен с ДФЗ Административен договор с № BG06RDNP001-8.002-0008- С01 по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-8.002-008 по подмярка 8.4 „Възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития“ от мярка 8 „Инвестиции в развитие на горските райони и подобряване жизнеспособността на горите“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. /ПРСР 2014 - 2020 г./. Предмет на инвестицията е „Възстановяване на общински гори на територията на община Самоков“, като помощта е в размер 316 701.30 лева и представлява 100% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. По делото е безспорно установено, че по сключения договор Община Самоков е получила авансово плащане в размер на 151 166,30 лева съгласно решение № 23/08/4/0/00200/1/01/03/01 от 05.11.2021 г., а във връзка с подадено последващо искане окончателно плащане РТИ-София е извършила проверка на място преди плащане в периода 02.05.2023 г. - 26.05.2023 г. Видно от съставения Доклад от проверка на място от 26.05.2023 г., служителите на РТИ-София са констатирали несъответствие между заявените позиции по разходи за презалесяване на пострадалите гори - почвоподготовка, закупуване на залесителен материал със закрита коренова система и засаждане на фиданките и установените при проверката неточности в изпълнението по договора /описани са в табличен вид/. Административният орган е установил, че площите заявени за подпомагане не отговарят на заложените по договор и подаденото искане за плащане; съгласно контролния лист, по част от площите няма дори и почистване; преброени са и по-малко засадени фиданки. Прието е, че така установените несъответствия, освен че водят до неизпълнение на целите на мярката, представляват и нарушение на разпоредбите на чл.4, ал.2, т. 1 и чл. 8, т. 3 от сключения административен договор; т. 2.3 от Условията за изпълнение, предвид което и на основание чл. 11, ал. 2, т. 2 от договора, както и чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. заявената помощ по искането за окончателно плащане следва да бъде изцяло отказана /297 247,80 лева/. Изложени са подробни съображения за постановения отказ, включително какви са причините да бъде оттеглена вече изплатената финансова помощ по искането за авансово плащане. Въз основа на констатациите на административния орган е издадено оспореното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция 23/08/4/0/00200/04/01 с изх. № 07-0800/13364 от 28.12.2023 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, с което на Община Самоков е отказано изцяло изплащането на финансова помощ по Административен договор № BG06RDNP001-8.002-0008-C01 от 30.03.2020 г, заявена с искане за окончателно плащане № 2 от 29.03.2023 г. в размер на 297 247,80 лева, на основание чл.11, ал. 2, т. 2 от административния договор във връзка с чл.27, ал.1, т. 2 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г.; на Община Самоков е определена финансова корекция в размер на 151 166,30 лева, представляваща изплатено авансово плащане по подадено искане за авансово плащане № 23/08/4/0/00200/1/01 от 14.09.2023 г. по Административен договор № BG06RDNP00I-8.002-0008-С01 от 30.03.2020 г., която подлежи на възстановяване съгласно чл. 15, ал. 3 от същия във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 7 и чл. 31, ал. 1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. Противно на твърденията на касационния жалбоподател, в случая е безспорно установено неизпълнение на предвидените в сключения административен договор дейности, а именно при почистването на площи изпълнението е едва 39%, а при залесяването изпълнението е 32 %. Констатираното съществено неизпълнението на заложените показатели по позиции следва да бъде приравнено на пълно неизпълнение, тъй като влиза в противоречие както с основната, така и със специфичните цели на мерките и програмата като цяло. Според раздел 6 от Условията за кандидатстване по Процедура чрез подбор на проектни предложения № BG06RDNP001-8.002 /публично достъпни на интернет страницата на ДФЗ/ подпомагането е насочено към постигане на целите на Подмярка 8.4 от мярка 8 чрез: 1 възстановяване на горите, пострадали от горски пожари, природни бедствия, катастрофични събития, болести и вредители; 2. защита на околната среда; 3. адаптиране към промените в климата. Очакваните резултати от подкрепата по подмярката се изразяват в увеличаване на площите на възстановените гори, пострадали от горски пожари, природни бедствия, катастрофични събития, болести и вредители, в резултат на което ще се подобри борбата с промените в климата и ще се увеличи поглъщането на въглерода. Малкият процент изпълнение на заложените в проекта дейности пряко възпрепятства постигането на заложените екологични и икономически резултати, защото планираните мерки не се изпълнят в цялост, което поставя процесния район уязвим на нови бедствия. На следващо място следва изрично да се посочи, че нито националното, нищо общностното законодателство, в частност Регламент № 1083/2016 г., поставят изискването за наличие на реална вреда, каквато защитна теза развива касатора. Нередност може да съществува и тогава, когато е налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово изражение, в каквато насока е разпоредбата на чл. 2, т. 7 от Регламента. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател, че снимките от извършената проверка на място на проверяваните парцели следва да са направени съобразно Инструкцията за извършване на проверки на място, която се посочва в постановеното решение № 918 от 6.02.2025 г. по адм. д. № 9461/2024 г. по описа на ВАС, пето отделение. В цитирания съдебен акт се разглежда „Инструкцията за проверки на място по схеми и мерки за директни плащания на площ 2014 – 2020", версия 06, която не намира приложение в настоящия случай. Основателно в тази връзка ответникът отбелязва, че според приложимите и представени по делото Инструкции за проверка по подмяра 8.4, единственото изискване е площта на новозалесените насаждения да бъдат измерени с GPS измервателно устройство, но не е предвидено снимките да бъдат с посока на заснемане. Изискването за посока на снимките е предвидено само в Указанията за извършване на специализираните теренни проверки на място на физическите блокове, които също се явяват неприложими, защото се издават на основание чл. 30, ал. 2 и ал. 4, т. 2, чл. 33, ал. 4 и и чл. 33а, ал. 1 и 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, и чл. 15, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за целите на системата за идентификация на земеделски парцели /СИЗП/. Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредбата, тези проверки не са проверки на място по смисъла на чл. 37 ЗПЗП, не касаят оценка на конкретни заявени за подпомагане площи и за резултатите от тях не се изпращат контролни листове или доклади на кандидатите от ДФЗ или Министерството на земеделието и храните. Не могат да бъдат споделени възраженията на касационния жалбоподател, че първоинстанционният съд не е взел предвид заключенията на допуснатите основни и допълнителни СГЕ и СЛЕ. В мотивите на обжалваното решение обсъдено, че от допълнителното заключение на СГЕ се установява, че снимките от проверката на място са направени в съответните подотдели или на границите с друг подотдел, като няма изискване върху фотоснимките да се изписват координатите на точката и посоката на заснемане. Изложено е, че с представената допълнителна информация от ДФЗ - карта с геопространствена позиция на фотоснимките от проверка на място се вижда къде попадат снимките. Вярно е, че в съдебно заседание вещото лице инж. И. Иванова заявява, че само по снимките не може да се каже дали площите са обработени, но изрично отбелязва, че ДФЗ е ползвал и GPS приемник и е очертал границите на тези необработени площи. Изводите си досежно неизпълнение на заложените индикатори първостепенният съд е основал на заключението на СЛЕ, според което в процентно съотношение степента на изпълнение на заложените цели по Договора и Анекса отчетени като почистени площи и приети като почистени при проверката е 39.12 %; степента на изпълнение в процентно съотношение на заложените цели по Договора и Анекса, като се има предвид отчетените презалесени включително брой фиданки и съответно приетите като презалесени от проверката на място от ДФЗ е 39.12 %. Заключенията на вещите лица напълно потвърждават фактите установени при извършената проверка, за която е съставен Доклад от проверка на място от 26.05.2023 г., връчен на бенефициера чрез ИСУН на 29.05.2023 г. Последният представлява официален свидетелстващ документ и като неоспорен от бенефициента се ползва с материална доказателствен сила. Тази доказателствена сила не е оборена с представените от настоящия касационен жалбоподател и приети по делото протоколи от инвентаризация и приемо – предавателни протоколи с дружеството изпълнител „КЛЕН ЛЕС“ ЕООД. Настоящата касационна инстанция намира за нужно да отбележи и че приложимите в случая разпоредби на чл. 17, ал.1 и ал. 2 и чл. 25, ал.1 от Наредба № 4 от 30.05.2018 г. предвиждат, че верифицирането на посочените в искането за плащане разходи става след извършването на проверка на място за установяване на фактическото съответствие с представените документи и заявените данни, като релевантно е фактическото съответствие, установено в срок до срок до 90 дни от подаване на искането. Ето защо не могат да свидетелстват за фактическото положение на заявените площи и засадените фиданки представените по делото протоколи от есенна инвентаризация на процесните подотдели за 2022 г. и 2023 г. Изцяло се възприемат изводите на решаващия съдебен състав досежно липсата на допуснати в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила. Община Самоков е представила своите възражения по основателността и размера на финансовата корекция в срока по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ с писмо изх. № 9100-248/06.06.2023 г. При положение че не е приложила документи или доказателства за извършване на предвидените дейности, предмет на инвестицията, липсва основание за извършване на повторна проверка от експерти на РТИ-София. Противно на твърденията на касатора, първостепенният съд е обсъдил всички значими за производството факти и обстоятелства, включително относимите доказателствата по делото и заключенията на допуснатите експертизи. С обжалваното съдебно решение е безспорно установено, че Община Самоков, в качеството си на бенефициент по Административен договор № BG06RDNP001-8.002-0008-C01 от 30.03.2020 г., е нарушила клаузите на чл. 4, ал. 2, т. 1 и чл. 8, т. 3 от договора, както и т.2. 3 от Условия за изпълнение, поради което за ответния административен орган е възникнало правото да откаже заявената финансовата помощ по искане за окончателно плащане № 2 от 29.03.2023 г. в размер на 297 247,80 лева, както и да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва върху тях. По отношение частната жалба, предявена от Община Самоков, настоящият съдебен състав счита, че е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена в срока, регламентиран в чл. 230 АПК, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение № 774 от 10.06.2025 г. е допълнено решение № 450 от 07.04.2025 г., постановено по адм.д. № 68/2024 г. по описа на АССО, в частта му за разноските, като Община Самоков е осъдена да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски по делото сумата от 1521,56 лева. Съдът е приел, че в открито съдебно заседание, проведено на 14.02.2025 г. по посоченото дело, представляващият ответната страна юрисконсулт Момчилов изрично е заявил искане за присъждане на разноски, направени от ДФЗ и е представил списък за тях в размер на 1521,56 лева, в това число 500 лева – депозит за вещо лице за лесотехническа експертиза; 300 лева – депозит за съдебно-геодезическа експертиза; 576,56 лева – депозит за допълнителна съдебно-геодезическа експертиза; доплащане експертиза – 4 лева; юрисконсултско възнаграждение – 150 лева. Според мотивите на обжалваното определение, в случая съдът е пропуснал да се произнесе по своевременно направеното искане за разноски, от което следва, че е налице непълнота, която подлежи на отстраняване по реда на чл. 248 ГПК. Решаващият съдебен състав на ВАС намира, че обжалваното определение е неправилно. С решение № 450 от 07.04.2025 г., постановено по адм.д. № 68/2024 г., АССО се е произнесъл по направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като е осъдил Община Самоков да заплати на ДФЗ сумата от 100 лева. Поради това не е било налице основание за повторно възлагане в тежест на жалбоподателя на разноски с правно основание е чл. 143, ал. 3 АПК. Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че в нарушение на чл. 248, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК искането за изменение на решение № 450 от 07.04.2025 г. не му е било изпратено за изразяване на становище. Видно от приложеното по първоинстанционното дело съобщение, в изпълнение на разпореждане на съда от 22.04.2025 г., препис от молбата с вх. № 2540/2025 г. му е бил надлежно връчен по реда на чл. 137, ал. 3 АПК на 30.04.2025 г., на посочената електронна поща: [електронна поща] /л. 415 - 416/. Независимо от липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, не са били налице основанията на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК за допълване на постановеното решение в частта за разноските, защото е заявено искане единствено за юрисконсултско възнаграждение /така според изявлението на процесуалния представител на ДФЗ в проведеното на 14.02.2025 г. последно по делото заседание/. Съобразно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., претенцията за разноски по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. В конкретния случай ответният административен орган не е поискал изрично да му бъдат присъдени всички сторени в съдебното производство разноски, независимо че е представен списък за тях. Последният не може да замести липсващото волеизявление, а единствено да обективира вида и размера на разходите, които страната е направила. Ето защо настоящата съдебна инстанция следва да отмени обжалваното първоинстанционно определение, с което е допълнено решение № 450 от 07.04.2025 г., постановено по адм.д. № 68/2024 г. на АССО. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 4 АПК касаторът следва да заплати на ответника своевременно претендирано юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което се определя в размер на 200 лева, съобразно чл. 24, изречение първо от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо и чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,