Решение № 2388 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 102/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Виваком България" ЕАД (Дружеството или Виваком), седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], срещу Решение № 35860 от 31.10.2025 г. на Административен съд София – град по административно дело № 7558/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на Дружеството срещу Заповед № 364 от 22.05.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (Комисията, КЗП), с която на основание на чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл. 2 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 5, ал. 1, т. 1; чл. 8, ал. 1 и ал. 2, т. 9 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и на нейната администрация и Решение на Комисията по т.39 съгласно Протокол № 9 от 22.03.2024 г., е забранено на "Виваком България" ЕАД, при упражняване на своята дейност да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя по неясен начин на своята официална интернет страница информация относно метода на тарифиране на минималната продължителност на разговора за предлагания предплатен план FREE2GO. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът въобще не е обсъдил доводите на жалбоподателя. Обосновава, че предоставяната информация за тарифирането е достатъчно ясна и пределно точна, за да разбере средния потребител, че отчитането се осъществява на минута, при минимална продължителност на разговора от 180 секунди. Счита необходимото превръщане на секундите в минути не би затруднило никого, а дава точна информация, че всяка минута след 180 секунда, че бъде таксувана, независимо дали са изпълнени 60 секунди. Счита, че както съдът, така и административният орган са възприели фактите превратно и тенденциозно без да отчитат всички специфики на предоставяната услуга и информацията за нея. Счита, че неправилно съдът е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на нелоялната търговска практика, поради което материалният закон е приложен неправилно и оспорената заповед е незаконосъобразна. Иска от съда да отмени съдебното решение и да постанови ново, с което да се отмени обжалваната заповед и претендира присъждане на разноски по делото, включително възнаграждение за юрисконсулт. Ответникът – Председателят на Комисията за защита на потребителите, се представлява от юрискунсулт С. Ангелова, която застъпва становище за неоснователност на касационната жалба и счита обжалванато решение за правилно и съобразено със закона и събраните доказателства. Иска съдът да остави в сила съдебното решение и да присъди разноски в полза ответника. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема от фактическа и правна страна, че: По писмо от Омбудсмана на Република България по сигнал на потребител срещу Виваком, административният орган уведомява Дружеството за започването на административно производството и му осигурява възможност да представи доказателства и становище по случая. Установява, че потребителят ползва услуга (посочен е конкретен мобилен номер) по предплатен план FREE2GO като при проверка на официалната интернет страница на Дружеството по отношение на тази услуга се установява следната информация: „Тарифирането е на минута. Минималната продължителност на разговор е 180 секудни“. Административният орган заключава, че от информацията не става ясно как се таксува първоначалния 60-секунден интервал от изходящото повикване и това може да създаде погрешна представа у потребителя за условията за ползване на конкретната услуга. Констатираното е квалифицирано като нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68е, ал. 2, предл 2 ЗЗП и решение за забрана на посочената практика е взето от КЗП на 22.03.2024 г. с решение по т. 39 от Протокол № 9. На 22.05.2024 г. със Заповед № 364, издадена на основание чл. 68л, ал. 1, във връзка с чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, предл 2 ЗЗП от председателя на КЗП, на Дружеството е забранено при упражняване на своята дейност да използва гореописаната нелоялна търговска практика. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът приема още, че несъмнено съгласно разпоредбите на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, Виваком извършва търговска дейност, изразяваща се в предоставяне по неясен начин на своята официална интернет страница информация относно метода на тарифиране на минималната продължителност на разговора за предлагания предплатен план FREE2GO, която дейност представлява "търговска практика" по смисъла на дефиницията, дадена в § 13, т. 23 ДР ЗЗП. Приема, че информацията е вътрешно противоречива, тъй като в първото изречение се сочи, че тарифирането е на минута, а в следващото минималната продължителност на разговора е определена в секунди, което прави съобщението неясно и неточно. Счита, че това е съществена информация за основна характеристика на услугата, която влияе върху икономическото поведение на потребителя. Въз основа на изложените мотиви, съдът приема, че търговецът практикува заблуждаваща нелоялна търговска практика, предоставяйки по неясен начин на своята официална интернет страница информация относно метода на тарифиране на минималната продължителност на разговора за предлагания предплатен план FREE2GO по смисъл на чл. 68е, ал. 2, предл. 2 ЗЗП. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата срещу него. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. „Търговска практика“, съгласно § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП, е всяко действие, бездействие, поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на потребителите. Нелоялните търговски практики са забранени от чл. 68в ЗЗП, като целта е защита на потребителите от самите практики и техните вредни последици. Разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП определя за нелоялни и заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл. 68д - 68к. Съгласно чл. 68д, ал.1 ЗЗП „търговска практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика“. В конкретната хипотеза деянието на търговеца се изразява в това, че предоставя по неясен начин на своята официална интернет страница информация относно метода на тарифиране на минималната продължителност на разговора за предлагания предплатен план FREE2GO – „Тарифирането е на минута. Минималната продължителност на разговора е 180 секунди“. Фактическият състав на нелоялната заблуждаваща търговска практика по чл. 68е, ал.2, пред. второ ЗЗП, включва кумулативното наличие на 1) търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП; 2) тази практика, предвид всички нейни характеристики и обстоятелства да съдържа неясна информация; 3) има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение от средния потребител, което той не би взел без използването на търговската практика. Безспорно по делото е, че осигуряването на предплатени мобилни телекомуникационни услуги е търговска практика по смисъла на § 13, т. 23 ЗЗП, тъй като представлява предоставяне на услуга срещу заплащане. Спорът по делото е досежно другите два елемента на фактическия състав на заблуждаващата търговска практика. Търговската практика по предлагането на мобилни телекомуникационни услуги започва с комуникация между оператора и потребителя като обикновено се извършва в специализиран търговски обект, но е възможно и чрез отдалечена комуникация или индиректно чрез електронна страница. Средният, добре информиран, внимателен и предпазлив, с нормално ниво на обща култура и образование, потребител сам търси процесните услуги като специфичното е, че при предплатените услуги потребителят предварително зарежда (плаща) определена сума (кредит) и използва услугата докато се изчерпи кредита, когато услуга спира, докато не бъде извършено ново зареждане. Потребителят не е обвързан с договор, други такси и т.н. Тази специфика на предплатената услуга придава изключителна важност на предварителната информация как се отчитат изходящите повиквания и съответно как се намалява кредита. С оглед посоченото действително неясната информация относно тарифирането има потенциала да промени търговското решение на следния потребител и съответно да бъде квалифицирано като заблуждаваща нелоялна търговска практика. Неправилен е изводът на съда, че информацията - „Тарифирането е на минута. Минималната продължителност на разговора е 180 секунди“ е неясна и вътрешно противоречива. Действително в двете изречения са използвани различни понятия за време – в първото е минута, а във второто секунди, но това не може да направи информацията неясна. Понятията за време „минута“ и „секунда“ са базови мерни единици, които се изучават още в начален курс (2-ри клас) в училище. Преобразуването между тях – 1 мин. = 60 секунди се учи в 3-ти клас, а умението за четене с разбиране особено на кратки текстове (като настоящия) започва да се усвоява още от 1-ви клас и следва да е завършено с края на началния курс на обучение. В прогимназиален и гимназиален етап умението се усъвършенства с по-сложни и дължи текстове от различни сфери на науката. Посоченото налага извод, че средният потребител, който има нормално ниво на обща култура и образование, т.е. има поне базовите умения от начален курс в училище, разбира правилно понятията за време „минута“ и „секунда“ и да ги преобразува без затруднения. Основателен в тази връзка е доводът на касатора, че предоставената информация е напълно ясна и поднесена точно и коректно. Информацията е кратка, което улеснява разбирането, има само две изречения. Те описват две различни, но съвместими условия на услугата – „трифирането е на минута“ означава, че цената се начислява на стъпки от 60 секунди; „минималната продължителност на разговора е 180 секунди“ означава, че първите 3 минути от разговора се таксуват задължително, независимо дали разговорът е бил по-кратък. Не е налице противоречие, тъй като информацията акцентира на два задължителни параметъра на услугата, първо, че таксуването е на стъпки от 60 секунди и второ, че първите 3 минути се таксуват винаги, независимо, че дали разговорът е бил по-кратък, т.е. определя се минимален праг за таксуването. Двата параметри са представени във взаимната си връзка и са логически съвместими. В информацията не е налице езикова неяснота, тъй като текстът е изключително кратък, еднозначен, използва общоприети термини и несъдържа двусмислие. Няма математическо противоречие 1 мин. = 60 секунди, а 180 секунди = 3 минути, така ясно е указано, че тарифната единица е минутата, както и че минималният праг за таксуване е 3 тарифни единици, които се таксуват винаги. Използването на секунди във второто изречение акцентира върху обстоятелството, че независимо колко секунди от минутата са изтекли, ще се таксува цяла минута след минималния праг. Налага се извод, че информацията не е неясна и вътрешно противоречива, тъй като използва понятия, които се изучават в начален курс в училище, описва две различни, но необходими и съвместими за услугата условия, езикът е ясен и математически точен, което означава че средният потребител може да разбере информацията без специални знания и затруднения. С оглед изложеното не е налице вторият елемент от фактическия състав на нелоялната практика по смисъла на чл. 68е, ал.2, пред. второ ЗЗП, а тъй като трите елемента се изискват кумулативно, то липсата на един от тях води до извод, че не е налице посочената забранена практика. В подкрепа на извода е и твърдението от сигнала, поставил начала на производството - потребителят не се е оплакал не от неясната информация, а е потърсил съдействие от Омбудсмана „тарифирането да бъде на 60 секунди“, защото иначе се налага често да зарежда. Предвид данните от сигнала самият потребител не твърди неясна и заблуждаваща информация, разбрал е, че всяко обаждане първоначално се тарифира като 3-минутно, независимо, че е по-кратко и търси съдействие това да бъде променено, като бъде намалена минималната продължителност на разговора на 60 секунди. В тази връзка основателен е и доводът на касатора, че както съдът, така и административният орган не са оценили всички факти и обстоятелства в пълнота и са оценили същите необективно, а това е довело до неправилно приложение на материалния закон. По изложените съображения, изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на приложената със Заповед № 364/22.05.2024г. на председателя на КЗП принудителна административна мярка, е неправилен. Налице са сочените от касатора отменителни основания, обжалваното първоинстанционно решение като неправилно следва да бъде отменено. Оспорената заповед също следва да бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на касатора следва да се присъди сумата от 210 евро, равняваща се на 410,72 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Касаторът е понесъл и разноски за държавни такси – 50 лева пред АССГ и 370 лева за касационна жалба или общо 420 лв, равняващи се на 214,74 евро. Комисията за защита на потребителите – юридическото лице, към чиято структура се числи административният орган, издател на оспорената заповед, следва да бъде осъдена на плати на касатора разноски по делото в общ размер от 424,74 евро общо за двете инстанции. Водим от изложеното и на основание чл. чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение