Определение № 12014 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11027/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Н. А. Н. от гр.Варна, срещу Определение № 10918 от 09.10.2025 г., постановено по адм.д. № 2185/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу Определение № 10146/19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2185/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното определение поради материалната му незаконосъобразност. Твърди, че като страна в производството, на основание чл.200 АПК има право на жалба срещу определението. Счита същото за неблагоприятно за него, тъй като има право на пенсия поради общо заболяване, който въпрос ще се разгледа по преюдициалното адм.д. № 1514/2025 г. по описа на Административен съд-Варна. Иска да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ гр. Варна, счита частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно и обосновано. Иска да се отхвърли частната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, приема, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Установява се, че с Определение № 10146/19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2185/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, по жалба на Н. Н. е отменено разпореждане [номер] по протокол № 2144-03-122/26.08.2025 г., с което на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК е спряно административното производство по отпускане на социална пенсия за инвалидност и добавка за чужда помощ по заявление от 09.05.2025 г. и съдът е върнал преписката на Ръководител „ПО“ в ТП на НОИ-Варна за произнасяне по подаденото от Н. заявление. С обжалваното определение, на основание чл. 213а, ал. 2, вр. чл.215, т. 4, вр. чл. 231 АПК, частната жалба, подадена от Н. срещу посоченото определение, е оставена без разглеждане. Съдът е приел, че обжалваният съдебен акт е благоприятен за частния жалбоподател, поради което и съобразно чл. 210, ал. 1, вр. чл. 215, т. 4 АПК частната жалба е недопустима. Определението е правилно. Правилно административният съд е приел, че за частния жалбоподател не е налице право на оспорване съобразно чл.210, ал. 1 АПК, субсидиарно приложим в производството на основание чл. 236 от АПК, съгласно който право да обжалват решението /съдебният акт/ имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Постановената отмяна на разпореждане [номер] по протокол № 2144-03-122/26.08.2025 г. и връщане на преписката на административния орган за произнасяне по подаденото от Н. заявление с вх.№ 9091-03-39 от 09.05.2025 г. съответства на правния интерес и на обема на търсената от частния жалбоподател защита, заявени в първоначално подадената срещу разпореждането жалба. Следователно, съдът е извършил правилна преценка за процесуална недопустимост на частната жалба срещу Определение № 10146/19.09.2025 г., постановено по адм. дело № 2185/2025 г. по описа на Административен съд – Варна на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 210, ал. 1 АПК. С оглед изложеното не са налице основания за отмяна на обжалваното определение, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение,