Определение № 442 от 20.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 920/2025 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.ч.х.д. №908/2025 г. на РС-Варна. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н.ч.х.д. № 908/2025 г. по описа на РС-Варна е било образувано след промяна на подсъдността от ВКС последователно от РС-Тутракан към РС-Силистра, от РС-Силистра към РС-Русе и от РС-Русе към РС-Варна поради невъзможност за сформиране на съдебен състав, който да разгледа частната тъжба на М. М. М. срещу Н. Н. Д. за квалифицирани обида и клевета, осъществени на 26.01.2024 г. в гр. Тутракан. С молба от 02.04.2025 г. Н. Д. е изразила съмнения в справедливостта и безпристрастността на магистратите от РС-Варна. Молбата е послужила като основание всички съдии от този съд (с изключение на: съдия Т. К., която е ползвала отпуск за отглеждане на малко дете, съдия А. Я., съдия В. Г., съдия В. К., съдия Д. М., съдия Е. Я., съдия К. В., съдия П. Т., съдия Р. Р. и съдия С. К., които са командировани в други съдилища), да се отведат от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 2 НПК. С определение от 08.10.2025 г., поради невъзможност да бъде сформиран състав, производството пред РС-Варна е било прекратено и делото е било изпратено на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност. Въз основа на последното е образувано и настоящото касационно частно дело. Отчитайки горепосочените обстоятелства, съставът на ВКС прецени, че в РС-Варна е налице невъзможност за образуване на състав, който да разгледа наказателното дело от частен характер. Това налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждането му от друг равен по степен съд. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок, делото следва да бъде разгледано от РС-Велико Търново, който се намира в относителна близост до местонахождението на подателя на тъжбата и лицето, срещу което е подадена тя. Следва да бъде обърнато внимание на обстоятелството, че това е поредна /четвърта/ промяна на подсъдността по дело от частен характер, непредставляващо фактическа и правна сложност, за деяния с относително ниска абсолютна давност, за които се твърди да са извършени на 26.01.2024 г. Това налага своевременно и бързо задвижване на производството в съдебната му фаза и прилагане на института на самоотвода само в случай, че основанията за това са действително налични. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение