Определение № 60434 от 01.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 2256/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв. П. К., като пълномощник на Д. Х. Б., срещу определение №10220/13.07.2021г. по гр.д. №3592/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав, с което е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по същото дело решение №12167 от 22.10.2020г. в частта за разноските, чрез присъждане адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за защита пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение. Оспорва се като неправилен извода на съда, че не е изпълнено изискването на чл.80 от ГПК за представяне на списък на разноските в хипотеза на направено искане за присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и уважаване на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното. Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 от ГПК. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по гр.д. №3592/2019г. на Софийски апелативен съд е приключило с решение №12167 от 22.10.2020г., с което частично е уважена въззивната жалба на Д. Х. Б. срещу първоинстанционното решение, като „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД е осъдено да заплати на жалбоподателя на основание чл.432, ал.1 от КЗ допълнително сумата 8 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, както и допълнително сумата 309,96 лв., обезщетение за имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 19.09.2016г. С оглед изхода на спора решаващият състав е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД да заплати на процесуалния представител на Д. Х. Б. - адв. П. К., на основание чл.38ал.1, т.2 от ЗАдв. сумата от 811 лв., представляваща допълнителен адвокатски хонорар за първата инстанция. С молба с вх. № 77342/30.11.2020г. адв. П. К. е поискала на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на въззивното решение в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. и за производството пред въззивната инстанция С обжалваното определение Софийски апелативен съд е оставил искането по чл.248, ал.1 от ГПК без разглеждане като недопустимо, поради това, че във въззивното производство от жалбоподателя не е представен списък на разноските. Тази извод на въззивния съд не е съобразен със съдържанието на подадената от Д. Б. въззивна жалба, в която е направено изрично искане за определяне на адвокатско възнаграждение за представителство пред САС, на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Последователно в практиката си ВКС приема, че не е задължително списъкът с разноски да бъде обективиран в отделен, самостоятелен документ, а може да бъде част от съдържанието на друго изявление на страната. Достатъчно е да е налице яснота относно вида на претендираните разноски, както и техният размер да бъде определен или определяем. Предвид формулираното изрично искане на пълномощника на ищеца –адв. К., да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, което подлежи на определяне от съда по реда на Наредба № 1/09.07.2004г., то следва се приеме, че въззивната жалба инкорпорира списъка по чл.80 от ГПК, в който търсените разноски са определени по вид и определяеми по размер. Предвид изложеното, искането за изменение на решение №12167 от 22.10.2020г. по гр.д. №3592/2019г. по описа на Софийски апелативен съд в частта за разноските е било допустимо заявено и неправилно е било оставено без разглеждане от състава на САС. С оглед на изложеното, обжалваното определение следва да се отмени, като делото се върне на състава на САС за произнасяне по молбата на адв. П. К. по чл.248 ал.1 от ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд