Определение № 284 от 07.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2380/2022 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от „Изи Асет Мениджмънт“АД [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт К. частна жалба против определение № 159 от 14.04.2022г. по гр.д.№ 1046/2021г.на ІІІ г.о. на Върховен касационен съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата му с вх.№ 66126 от 5.08.2021г. за изменение на определение № 60612 от 14.07.2021г. по гр.д.№ 1046/2021г. в частта му за разноските. Счита същото за неправилно, поради което иска да бъде отменено и съдът да уважи направеното искане. Срещу подадената жалба не е постъпил отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, след преценка на направеното искане съобразно материалите по делото и закона, намира подадената жалба за основателна поради следното: С обжалваният акт е оставена без уважение искане за изменение на постановен акт в частта за разноските с присъждане и на дължимият размер на ДДС върху вече присъдената сума от 2 000лв., договорено адвокатскоо възнаграждение. Мотивите на съдебният състав са, че по аргумент на чл.81 ГПК, съдът е обвързан от заявеното от страната искане и не може да присъжда суми, извън претендираните. В случая е прието, че заявеното искане е било за присъждане на „адвокатско възнаграждение в размер на 2 000лв., без ДДС“ и така е уважено. В подадената срещу така постановеният акт частна жалба, жалбоподателят оспорва изводите на съда, като заявява, че направеното искане е за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, които без начисляване на ДДС са 2 000лв., а със дължимото ДДС са 2 400лв. В този размер са представените доказателства /фактура и платежно нареждане/ за реалното им заплащане, като искането е направено своевременно и е представен списък за разноските /в който е посочената сумата от 2 400лв./, като положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за изменение на акта, в частта за разноските. Настоящият съдебен състав намира така подадената жалба за основателна. В случая, с оглед изхода на спора и направеното искане, е безспорно, че в полза на молителя се дължи заплащане на реално установените като заплатени разноски. С отговора си на касационната жалба, „Изи Асет Мениджмънт“АД е направил искане за „присъждане на сторените в настоящето производство разноски, а именно: адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., без ДДС“. Към искането са приложени: списък по чл.80 ГПК, в който е включен „платен адвокатски хонорар – 2 400лв.“, споразумение за правни услуги от 9.04.2020г., в т. 5 от което е договорено възнаграждението без ДДС да е 2 000лв.и да се заплати по банков път, фактура от 9.04.2020г., в която е посочена данъчна основа 2 000лв., начислен ДДС – 400лв.или сума за плащане 2 400лв. и платежно нареждане от същата дата, удостоверяващо плащането на сумата от 2 400лв. При така ангажираните доказателства и с оглед разпоредбата на §2а от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвиждаща че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на съдебния състав, че съдът е бил сезиран с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение без ДДС. Заявената от страната претенция е за: „присъждане на сторените в настоящето производство разноски“, т.е. за заплащане на целият размер, установени като реално заплатени разноски за адвокатско възнаграждение, които в случая са 2 400лв. Използваната от страната последваща формулировка: „адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв., без ДДС“ е за уточняване на размера на сумата преди начисляване на следващият се данък. Съдебната практика /вж.напр. опр.по ч.т.д.№ 1380/2022г.на ІІ т.о., ч.т.д.№ 1983/2015г.на ІІ т.о./ приема, че когато при договаряне на доставка е посочено изрично, че данъкът не е включен в договорената цена, окончателният размер на цената се формира след начисляване на ДДС. По същия начин се формира и окончателният размер на адвокатското възнаграждение в случаите на предоставена услуга от адвокат, регистриран по ЗДДС, която има характер на облагаема "доставка" по смисъла на ЗДДС / чл. 2, т. 1 вр. чл. 8 ЗДДС /. В тези случаи върху адвокатското възнаграждение се начислява ДДС и начисленият данък е неразделна част от възнаграждението, което клиентът дължи на адвоката. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство и защита по водено от или срещу клиента дело, цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и ако бъде поискана, при благоприятен за клиента изход от делото се присъжда на последния под формата на разноски,съобразно правилата на чл. 78 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд