Определение № 423 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1136/2012 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. С. Т., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Б. Д., срещу въззивно решение №297 от 18.06.2012 г. по гр. дело №460/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение №294 от 30.03.2012 г. по гр. дело №3529/2011 г. на Пазарджишкия районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ. Въззивният съд е приел, че ищецът е работил по трудов договор като „Супервайзър мърчандайзинг” за [населено място]. Има реално съкращаване на щата като са премахнати всички бройки за длъжността на ищеца на територията на цялата страна. Ето защо работодателят не е бил длъжен да извърши подбор. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място], не е заявил становище. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправни въпроси за това трябва ли да се изследва какви са трудовите функции на съкратената длъжност съобразно длъжностната характеристика; с какви доказателства може да се установява дали има реално съкращаване на щата и дали в случая подборът е бил задължителен. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №297 от 18.06.2012 г. по гр. дело №460/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По тях има и трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея когато се премахват всички бройки от дадена длъжност не е необходимо да се изследват какви са били конкретните трудовите функции съобразно длъжностната характеристика. С всички допустими по ГПК доказателства може да се установява дали има реално съкращаване на щата. Задължителен е подборът при съкращение в щата на една или част от еднакви длъжности. Неизвършването на подбор в тези случаи прави уволнението незаконно. Когато се съкращават обаче всички бройки за длъжността, какъвто е разглежданият случай, подборът не е задължителен. Всичко това е съобразено от въззивния съд при постановяването на обжалваното решение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.