Определение № 334 от 30.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5986/2014 г.

Производството е по реда на чл.248, ал.1 и чл.251 ГПК. Образувано е по молби на [фирма] за тълкуване на постановеното по делото решение от ВКС и за изменение на същото решение в частта за присъдените разноски в полза на ищеца по делото. Ответникът по молбите – ищец по делото, ги оспорва, като неоснователни. Молбите са подадени в срок и са процесуално допустими. По молбата с правно основание чл.251 ГПК. Настоящият състав счита, че на основание чл.251, ал.4 ГПК, не е необходимо молбата за тълкуване да се разглежда в открито съдебно заседание. В молбата се твърди, че от постановеното по делото съдебно решение не е ясно как присъдената сума в размер на 300 000 лева се разпределя за периода, за който съдът е приел, че искът за присъждане на договорна неустойка е основателен. В решението е посочено за кой период от претенцията на ищеца е основателен иска и за кой не е, като е посочено и какъв е размера на общо дължимата неустойка, както и за кой период тази претенция е основателна. Освен в мотивите на решението, същото е посочено и в неговия диспозитив, като присъждането на исковата сума, а не на цялата, е последица от частичното предявяване на претенцията /т.н. частичен иск/, което е посочено също в диспозитива на съдебното решение. Предвид изложеното, съдът счита, че решението е ясно и молбата за неговото тълкуване е неоснователна. По молбата за изменение на решението в частта за присъдените разноски, на основание чл.248, ал.1 ГПК, съдът приема следното: Решението по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС, постановено от въззивната инстанция не е било предмет на обжалване пред ВКС, поради което и разноски в полза на ответника по този иск не са присъдени за тази инстанция, като общия размер на сторените разноски от ищеца, подробно в решението е посочено каква част не се присъжда, предвид неоснователността на иска по чл.108 ЗС, в производството пред въззивната инстанция. В останалата част, предвид основателността на иска за договорна неустойка в пълния му предявен размер, съдът е присъдил разноските, сторени от ищеца по този иск. Предвид изложеното, не е основателна молбата за изменението на решението на основание чл.248, ал.1 ГПК. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия